Близо 9000 са заразените с коронавирусна инфекция в Благоевградска област, така районът остава един от най-засегнатите у нас.
Пациентите от рано сутрин чакат с надежда пред кабинета на специалиста по пулмология д-р Елина Смилкова“. Той е една от първите спирки на хората в Благоевградска област, заразени с COVID 19.
„Пациенти, пациенти, пациенти… непрекъснато се разкриват нови легла – ежедневието ми от девет месеца, а още повече от последните три-четири седмици, когато започна втората вълна е изключително трудно. От сутрин до вечер само със работа, почти нямам никакви свободни часове. Бих казала, че повече от 90% от пациентите са със COVID инфекция, с пневмонии, проследявам ги, лекувам ги във вкъщи, слава Богу, голяма част от тях вкъщи се оправят, но има някои, които се усложняват и се налага хоспитализация“, обясни д-р Смилкова.
От началото на пандемията, хиляди влизат в кабинета ѝ, а тя не я отказва на никого. Бори се за всеки един пациент, следвайки примера на баща си д-р Атанас Смилков, един от ветераните у нас по пневмофтизиатрия.
„Повечето деца на лекари, още от малки живеят с техните проблеми, с техните радости, с разговорите вечер след работа и още от ученическите години реших, че това ще бъде моята мисия“, добави тя.
Албина Анева прекарва близо две седмици във вътрешното отделение, където работи д-р Смилкова. Споделя, че е благодарна, защото се е лекувала в Благоевград. „Успях сама за себе си да се уверя, за пореден път, че тук работят добри специалисти. Не подценявайте провинциалния лекар, той е изключителен професионалист и има същите успехи. Това са хора, които доказват не само, че спазват Хипократовата клетва, но и вършат всичко от сърце и от душа“, добави пациентката.
На няколко километра от кабинета на д-р Смилкова се намира Специализираната болница по онкология „Св. Мина“. Тук през последните седмици нейният съпруг д-р Георги Георгиев е изправен пред ново изпитание. Отделението и кабинетът му се превръщат в COVID зона.
„Трудно е, в онкологията нещата са трудни и винаги има трудност, винаги човек се изправя пред професионални предизвикателства. Ние винаги сме били заедно, така че това, което се случва в момента, взаимно да се подкрепяме, за да вървим напред, разбира се, по отношение на това, което ще се случи в нашата болница, тя също дава своите идеи, тя също подкрепя всичко това нещо, за да може да го направим по най-правилния начин. Извън чисто личните, семейните ни неща, просто стремежът ни винаги е бил да помогнем на този, който има нужда. Знаем много добре, че лекарската професия няма работно време, обаждат ни се много пациенти по най-различни поводи и на нея, и на мен“, обясни д-р Георгиев.
Доктор Георгиев прекарва коронавирусната инфекция, изолиран от семейството си. Но и преди заразяването си, двамата с д-р Смилкова почти не се засичат по едно и също време вкъщи.
„Умората е водеща, но като едно семейство и двамата се опитваме да разведрим обстановката и да изкараме една сравнително приятна вечер, да си кажем като всяко семейство, не само нещата, които са свързани с пряката ни работа, но можем да се пошегуваме, да поговорим за децата, съвсем нормални човешки неща. Някой път, за съжаление, през седмицата не съм се чул с майка ми, която е на 84 г. и не живее тук в града, или с децата, които работят в София“, добави д-р Георгиев.
Надеждата на лекарите преди Коледа е човешка, като на всички нас – пандемията да отмине и животът да се върне към нормалния си ритъм.
