Този уикенд е десетото юбилейно издание на кампанията "Капачки за Бъдеще", а празникът е двоен, защото създателят на инициативата Лазар Радков празнува имен ден.
Капачка по капачка вир става или тонове пластмаса, 22 кувиоза в най–малките болници на България и една детска неонатална линейка по-късно, кампанията "Капачки за бъдеще" се подготвя за десетото си издание. Но преди чувалите и металните сърца да се насочат отново към депото за вторични отпадъци, ние отиваме на старта.
Лазар, здравей, къде се намираме в момента?
Намираме се в халето, където се прави втората детска неонатална линейка, заедно с доброволците на "Капачки за бъдеще", както виждате тя все още е в халето, предстои и да бъде налепена с фолиата и да пише, че е линейка и прочие. Може да видим транспортния кувиоз, който е най-важният медицински уред в неонаталната линейка, той се използва за транспорта на недоносени бебенца, които имат нужда от спешна медицинска грижа.
Първата такава линейка е ситуирана в Пловдив, защо избрахте този град?
Пловдив отговаря за целия южен и централен регион, той е и вторият по раждаемост, след югозападния регион, където разбира се е ситуирана София, Столицата има необходимото количество неонатални линейки и затова дарихме линейката за втория регион, където има най-висока раждаемост. И много любопитен факт е, че примерно при раждане на бебе в Асеновград се случи така, че първо там се грижат за него в кувьоза, който сме дарили. После бива транспортирано и до детската болница с линейка на “Капачки за бъдеще“.
Знам, че не обичаш да говориш за себе си, но когато сме точно на това място, където стотици деца се връщат към живота, възкръсват, на кого си кръстен, вероятно името ти не е случайно?
От Иврит , Лазар идва от Елеазар, други версии на името са Велеазар, което означава Божия помощ, или Бог помощник. Кръстен съм на дядо ми Лазар, той почина отдавна, като бях малък. Спомням си, че като бях малък не си харесвах името, тъй като не познавах никой друг, който се казва така. С времето разбрах че името е просто име, няма значение какво е то, важно е какво правиш, какъв човек си.
Кои за теб са тези малки символи на възкръсване, които са навсякъде около нас?
Виждам все повече хора, които се опитват да помогнат. Не малко от малко, нещо да се промени в тази държава, да поеме път на развитие към по-добро, примерно проекта „За доброто“, има много кампании, това е нещо, които много ме обнадеждава. Даряват от своите минути живот, защото ако има едно нещо, които няма да се върне, това е нашето време и когато решим да подадем ръка за някоя кауза, ние даваме най-ценното си, знаем, че то няма да ни се върне, ние инвестираме живота си в тази кауза. До 2020 г. никога не съм и предполагал, че можем да събираме средства, че можем да осигурим дори една линейка, сега с теб сме във втората линейка , ще осигурим трета, осигурихме първата офроуд линейка за тежки терени.
В началото на годината, още от миналата всъщност правя проучване да осигурим спасителни хеликоптери. Те са доста по-леки, те са издирване и спасяване. Не винаги им се налага и има къде да кацнат, но с част от тези хора се обучаваме като парамедици, даваме стаж в Спешно отделение и след това ще имаме стаж и на линейки.
Вижте повече във видеото.
