Японски монаси са едни от първите в света, които са документирали глобалното затопляне, без дори да осъзнават това. Биоложка от Канада от години проучва тяхната история.

Всяка зима, когато езерото Сува замръзва, местните вярват, че бог Такеминаката го пресича със своя дракон, за да посети богиня Ясакатоме. Той оставя само стъпките си по леда под формата на леден хребет. Наричат го "омиватари" – в превод "стъпката на Бога".

През 1397 г. шинтоистките свещеници започват да празнуват и записват появата на омиватари. Правят ритуал на леда, а по посоката на пукнатините прогнозират каква ще е селскостопанската реколта за предстоящото лято. 

Сува - сцена на редкия природен феномен, е най-голямото езеро в префектура Нагано в централна Япония. Езерото е с формата на правоъгълник с дължина 4,5 на 3,5 километра.

На брега му живее 71-годишният Кийоши Миясака, четвърто поколение монах в светилищата Тенага и Яцуруги.

„Ако погледнете старите записи - стоте години през 1600 г. Бил е много студен век и през това време е имало само една година, в която езерото не е замръзнало и не създало ледения хребет "омиватари". Това е било веднъж на 100 години. 99 години е имало "омиватари" всяка година и това се е смятало за естествено. Но от 1965 г. нататък, може би е ефект от глобалното затопляне, "омиватари" няма и езерото дори не замръзва“, разказва Кийоши Миясака.

Историята на японското езеро стига и до Канада. Сапна Шарма е биолог, специализирана в развитието на езерата, от университета Йорк. Посвещава 15 години в проучване на езерото Сува.

„Винаги съм се интересувала от климатичните промени. Още в училище участвах в научни проекти по темата. Това е нещо, което ме вълнува вече десетилетия. За мен това е един от най-важните проблеми на нашето време“, разказва Сапна Шарма.

„Имаше семинар с учени от цял свят още през 1997 г. в Уисконсин. Професор от Япония беше донесъл запазените документи за езерото Сува, от които се разбира как влияят климатичните промени. И аз бях поканена в проекта през 2009 г., защото съм добра в събирането и обработването на данни. Ледът е много важен за много култури. Затова хората водят записи кога езерата замръзват и кога ледът се топи през пролетта. Тази информация се събира от целия свят от десетки до стотици години, което е невероятно. Да имаш данни, събрани от хората, още преди появата на метеорологичните станции е голяма рядкост. В първите 250 години от записите на езерото Сува то е замръзвало ежегодно, освен в три от годините. В тези три години e докладван и повсеместен глад в региона“, разказва още Шарма.

Научното обяснение е, че омиватари възниква поради разликите в температурите през деня и през нощта.

„През последните 50 години езерото е замръзвало може би една на всеки 5 години. От 1990-а езерото е замръзвало 3-4 пъти на всеки 10 години. Ние сме в контакт с главния свещеник, г-н Миясака. Той ни изпраща всички актуализирани данни“, допълва Шарма.

В градския музей на Сува Кийоши Миясака прелиства вековните ръкописи, докато стари снимки показват как замръзналото езеро е било използвано като пързалка през 50-те години на миналия век и как рибарите са хващали улова си през дупка в леда.

„Хората в Сува винаги са живеели край езерото. През зимата ловяха риба в леда. Но тъй като ледът изтънява и не замръзва, рибарите не могат да си изкарват прехраната. И хората избягват да ходят на езерото, защото е опасно. Това отслаби връзката – връзката между човека и природата“, разказва Миясака.

Сува е едно от многото езера, върху които вече рядко има лед.

„Тази година езерото не замръзна и "омиватари" не се появи. Няма нито един климатичен сценарий, който на този етап да предвижда, че след 2040-а година ще имаме "омиватари". Възможно е да има студени зими и езерото Сува да замръзне в следващите 20 години, но според нашите прогнози, това ще е рядко явление и няма да е достатъчно за формирането на ледения хребет. Това ни показва колко бързо се променя климатът. Освен от езерото Сува ние имаме данни от около 2500 езера по света и отбелязваме притеснителни тенденции – по-малко ледена покривка и наистина бърза загуба на лед, особено в последните 25 години. От това правим заключението, че зимите стават все по-топли много бързо“, казва Сапна Шарма.

„Най-важният фактор за това са емисиите парникови газове, които водят до повишаване на температурите и съответно - липса на ледена покривка на езерата.

Страхотното нещо, което виждате зад мен, е замръзнало езеро в Канада. В Канада ние имаме много езера. Имаме 9 милиона езера. Но в много други региони по света няма толкова много прясна вода. А ние всички се нуждаем от прясната вода, за да оцелеем. И аз искам да знам къде се намираме, как влияем на околната среда и на водата. Всички можем да направим по нещо. Действията на всеки един от нас имат значение“, смята Шарма.

Заради глобалното затопляне прогнозите са, че 215 000 езера по света може да спрат да замръзват всяка зима, а близо 5700 да загубят окончателно ледената си покривка до края на века.

Продължи да четеш