Канадски фотограф обикаля най-студените и недостъпни части на света, за да снима изчезващия лед. Пол Зиска е пътешественик с мисия.
Очарован e от леда и започва да го снима професионално, откакто се мести да живее в Канадските скалисти планини преди 16 години. Създава проекта "Криофилия", за да се опита да го опази по свой, уникален начин.
Какво представлява проектът?
„Криофилия“ означава любов към студа, студените места и студената околна среда. Винаги съм обичал да правя снимки на леда. Намирам го за много очарователен. Различен, динамичен, променящ се. Преди няколко години осъзнах, че имам много снимки на леда, но също, че имам щастието да живея много близо до него“, разказва Пол Зиска.
„Ако изляза от вкъщи, мога да заснема ледник само след два часа. Затова реших да създам този проект, да запечатам променящия се лед, както и неговата красота, която е непозната и мистериозна за повечето хора. Сега имам снимки от около 20 територии и страни по света“, разказва още той.
Сред тях са Антарктида, Нова Зеландия, Непал, Исландия, Гренландия, Монголия, Уганда, Еквадор.
„Имам много верни приятели, които са много добри в това, което правят. И са толкова вдъхновени, че нямат нищо против да участват в снимките посред нощ.
Например, моят приятел Такеши, който сега живее в Канада, но е роден в Япония, е много талантлив катерач. И идеята зад една от снимките беше да създадем нещо сюрреалистично. Мястото е много специално. Снимката е от ледника Атабаска, в Националния парк „Джаспър“ в Канада. Там има вертикални тунели от лед, където топящата се вода пада директно надолу. Идеята беше да отпразнуваме красотата на това невероятно място на фона на нощното небе“, разказва фотографът.
„Това е същият ледник, но в различна година – ледена пещера, която се появява само в определен период. Снимката е направена преди около 10 години. Сега там в радиус от около 1 километър няма никакъв лед. Това показва колко бързо той се топи“, обяснява Пол Зиска.
„Но тогава имахме невероятна ледена пещера и отново съчетах двата вида фотография, която обичам – обичам леда, обичам нощните снимки и фотографията с катерачи. И просто обединих всичко това в една снимка. Успях да убедя двама други приятели – Джеф и Раф, които са много талантливи катерачи. Имахме голям късмет да хванем красивото Северно сияние в онази нощ. Снимката е заснета от вътрешността на ледената пещера“, допълва фотографът.
За друга снимка Пол и екипът му изкачват най-високата точка в канадските Скалисти планини – връх Робсън на 3954 метра.
„За да стигнем до върха, трябваше да преминем през ледник, който е много интересен, като огромен лабиринт – ледникът Робсън. Опитвахме се да намерим маршрут. Този на моменти плашещ терен и зловещото небе се съчетаха много добре“, споделя фотографът.
А на крайбрежието на Гренладия…
„В далечината видях, че малко по-далечен айсберг се движи към мен и ако изчакам достатъчно, ще влезе в моя кадър. Беше въпрос на време да премине и аз да го заснема възможно най-бързо“, споделя Пол Зиска.
Той оставя на учените да обясняват всички последици от топенето на ледовете. Неговата сила е да направи най-пленителните снимки, за да предупреди – тази красота може да бъде изгубена завинаги.
„Надявам се хората да осъзнаят колко специални и уникални са тези места.
Това е надпревара с времето. Те изчезват много, много бързо. И независимо от това колко красиви са те, е важно да запечатаме тези събития. Снимам ледници само от 15-16 години, но виждам огромните промени“, казва фотографът.
Следващото пътешествие за Пол и семейството му ще бъде в България в края на март.
Защо решихте да посетите България?
„Ходили сме в много части на Европа със семейството ми и това е едно от последните места, от които сме искрено заинтригувани, струва ни се много мистериозно. Когато сме на семейни почивки, обикновено избираме места, които често остават незабелязани от масовите туристи. Открихме, че те са по-автентични, а от фотографска гледна точка е чудесно да снимаш места, на които вече не са били милиарди хора. Открихме също, че когато ходим извън активния сезон, особено с децата, имаме чудесни преживяния, защото хората реагират точно като вас – защо сте тук сега, защо България и защо в това време от годината? Така че сме много, много развълнувани да дойдем във вашата част на света“, казва Пол Зиска.
„Давам си сметка, че в България нямате ледници, но ако имате шанса да се потопите в такава среда след дълго пътуване, и да видите ледник преди да изчезне, да го покажете на децата си – това ще е нереално преживяване, което ще помните дълго. Ако нямате тази възможност, просто се опитайте да се свържете отново с магията на природата“, казва фотографът.
