Метохът в Самоков е едно от най-интересните кътчета около Боровец. Легендите разказват, че построяването му е свързано със света Богородица и едно нейно чудо, с което тя опазва града.
Именно заради тази легенда, девическият манастир на Самоков носи и името Покров Богородичен. Повече за нея ни разказва историкът Славейко Докузов.
„Покриването и предпазването на града от кърджалийските набези. Паднала е някаква мъгла и това помага на населението да бъде прикрито от нападение“, споделя той.
В чисто исторически план, храмът възниква в началото на XIX век и края на Възраждането, което го прави един от най-старите в региона. За негов основател се счита баба Фота - бабата на журналиста и книжовник Константин Фотинов.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Монахини тук има от преди 250 години. Хората са имали много деца и се е стигало до там, че когато някой е наречен на бога са го оставяли да служи в манастир. Имаме случай от 1860 година, който доказва, че монахините са били 94“, разказва историкът Славейко Докузов.
Едно от малкото неща, изцяло съхранени от Възраждането, е именно иконостасът.
„Иконостасът е дело на самоковската школа. Нашите занаятчии се научават как се борави с този занаят отдавна и започват да го практикуват успешно. Фандъкови работят бързо, но изисква много време и е правен сигурно година. Освен дълбоката резба, в елементите има мотиви за рая, змейове и т.н. Всичко това изисква доста усилия при работата. Има и позлатяване“, разказва историкът.
Не са една и две легендите, около които е забулен метохът на Самоков. Една от тях гласи, че там се е укривал самият Апостол на свободата.
„Малко трудно ми е да го разбера как един мъж може да пристигне в девически манастир и да бъде укрит. Който вярва, не е лошо, Левски знаем, че със сигурност е бил в Самоков и е присъствал в дома на Чакалов. Там е бил на втория етаж на къщата, която е била дюкян на пазара. Тук, където има табела, не е доказано или може би е, но не съм го чел“, добавя Славейко Докузов.
Сред малкото стенописи на храма е този, който ни посреща още на входа. Захари Зограф също е работил по манастира в един период.
„1839 година специалистите казват, че е бил за три месеца в Самоков. Също, както в Бачковския манастир, си е позволил да изпише своя образ. Така и тук може да се види, със синята мантия. Това представлява покров богородичен“, разказва историкът.
През XX век метохът се развива. Според Славейко Докузов „Покров Богородичен“ е от по-свободните храмове през социализма.