Следва среща с един млад българин, който за крехките си 20 години вече прославя България по света. Той е музикант, свирил е на най-големите световни сцени, но в същото време е запазил скромността и топлото отношение към хората около него.

Георги Грозев е студент втори курс в специалността "Класическа музика" в Кралската консерватория в Гент, Белгия. Той посочва мястото на нашата среща  – казва ни, че е много специално за него. И не само, тук той може да изсвири класически произведения с Весела Дякова – известен наш пианист и органист.

Огнян Енев – тромпетист, саксофонист, пианист и композитор за Лили Иванова

Георги, много ти благодаря, че отдели време. Кажи ни всъщност къде ни покани, кое е това красиво място, където се намираме в момента?

Намираме се в църквата "Свети Николай", която е най-старата църква в Гент. Тази църква е изключителна сама по себе си, защото инструментът, с който успяхме да посвирим с колежката Весела Дякова, е един изключителен бароков инструмент. Хубаво е да видиш как хората тук се грижат за инструментите си, за историческото и културно наследство, което през вековете е минало тук като история.

Георги Грозев израства в Пловдив. Още като малък разбира, че музиката е неговият път.

Прочетох някъде, че като дете сам си се записал на уроци по пиано. Така ли е?

Точно така беше. Музиката сама ме откри, както обичам да казвам. Може би всичко беше предначертано. Успях още в ранна детска възраст да открия нещото, което ме зарежда. И съответно аз да дам своя заряд на него. И да започна да го преоткривам през годините. След като в детската градина започнах с уроци по пиано, впоследствие в ранна училищна възраст избрах инструмента тромпет. Всичко стана като една магия, както е трябвало да се случи.

Снимка: bTV

Любопитен детайл, че твоите родители не са знаели, че ходиш на уроци по пиано?

Така беше. Една преподавателка каза "има уроци по пиано", аз попълних с помощта на учителките бланката и накрая на месеца дойде сметка вкъщи, която трябваше да бъде заплатена, но тук е мястото да кажа, че моите родители винаги са ме подкрепяли във всичко, което правя.

Снимка: bTV

На 12-годишна възраст Георги сменя пианото с тромпета.

Кога усети, че това е твоят инструмент, с който искаш да се изразяваш?

Още с първите уроци, когато започнахме да жужим. Сега така обяснявам на малките деца, да жужим. И още тогава осъзнах, че се справям много добре. Веднага след третия урок получих инструмента в ръце.

За осемте години работа с тромпет, Георги вече е пожънал редица успехи, носител е на много награди. Сред тях и абсолютната първа награда на международния конкурс в Ню Йорк за класическа музика. Там стъпва на най-голямата световна сцена „Карнеги Хол“.

На една сцена с Андреа Бочели: Български музиканти в най-голямата огледална зала в света

Тази огромна сцена в Ню Йорк – имаше ли сценична треска?

Там се чувствах като у дома си. Сценична треска има винаги, но там почувствах нещо, което не бях изпитвал досега и може би няма да изпитам.

Сега Георги учи усърдно в Кралската консерватория, като съчетава обучението си с изпълнения на международни и родни сцени.

Снимка: bTV

Има ли разлика в усещането на публиката към теб?

Определено винаги е много по-приятно, българската публика е много топла публика сама по себе си. Но аз гледам да не разделям сцените, защото всички сме хора. И хората, които са вложили средства, за да идат на концерт, трябва да им се поднесе възможно най-добрия продукт. Така че аз се старая независимо къде съм, да давам най-доброто от себе си на сцена.

А тук в Белгия често свири заедно с пианиста Весела Дякова.

„Симбиозата в свиренето идва от еднаквата школа на образование, той е плод на българската школа и в момента развива това ниво. Аз съм плод също на тази школа и дълго обучение на тези ученици и сега съм щастлива, че свиря с Георги Грозев“, казва Весела Дякова.

Оттук насетне накъде? Коя е най-голямата ти мечта?

Където сабя покаже. Гледам да не си поставям много сериозни цели. Най-голямата ми мечта е да бъда здрав и всички около мен да бъдат здрави. Най-голямата ми мечта е нашето общество да се промени, да разбере какво е култура. Защото в последните години ние забравихме много за културата, много за духовността. Свидетели сме на безумни събития в световен мащаб, така че най-голямата ми мечта е всеки да открие в себе си една искра, която го насочва  към това да прави добрини и да бъде добър с хората, които го обикалят в ежедневието. Аз искам да дам най-доброто от себе си. И в моя случай, моя инструмент е музиката, тромпетът – да давам добрина и друго усещане на хората, които искат да я чуят.

Снимка: bTV

С Борис Пинтев ти благодарим за това интервю.

И аз ви благодаря.

След срещата ни Георги тръгва към Кралската консерватория.  Чакат го много лекции и упражнения.  Казва ни, че има какво още да учи. Но иска да граби с пълни шепи от това, което изкуството може да му даде. За да прави това, което той иска най-много – със своята музика да направи света малко по-красив.