Това е Вероника Тодорова. Започва да свири на 6 години. Израства в Троянското село Дебнево. Казва, че са и били нужни 10 години, за да се опознаят добре с акордеона. Тъкмо той я отвежда на най-големите музикални сцени в Европа.
"Това е една интересна история, трябваше да направя едно повторение за моя първи валс, това беше парчето. И аз го повторих веднъж и не знаех дали съм го повторила. Това беше само след 3 месеца уроци, което е цяло чудо, че едно дете може да свири на акордеон и то с двете ръце на 6 години. Повторих веднъж валса, повторих втори път и всеки път не бях сигурна дали съм дали съм направила повторението и продължих да свиря, и майка ми излезе и си ме изнесе със столчето, свирейки на сцената и така до днес, не мога да спра да свиря“, казва Вероника Тодорова.
На 16 със семейството си емигрират в Германия. На един от многото конкурси животът я среща с известния италиански джаз акордеонист Ренцо Руджери, който и казва, че има голям потенциал, но ужасен репертоар. Той става неин ментор в продължение на 3 години. Вероника се оказва единственото момиче в неговия клас.
"Акордеонът е така, че след 16-годишна възраст много рядко се срещат момичета акордеонистки. До 16 е 50/50, но акордеонът, чисто физически, е по-сложен за изпълнение инструмент. Затова дамското присъствие рязко намалява", обясни Вероника.
И така след множество награди и концерти на европейската сцена, Вероника решава, че е време да промени нещо. А промяната се намира на 2000 километра южно от Германия.
"В последните години свирех по 150-170 концерта на година. Чувствах се добре като музикант на немската сцена, но винаги ми е липсвало нещо много и това беше родината. И в един момент, когато човек започва сам да твори, се обръща към себе си и усеща още по-интензивно такива липси. Всичко, което ни зарежда и всичко, което ни отнема. И аз прецених за себе си, както за себе си, така и за моята дъщеря, че България е точното място за нас. И съм изключително щастлива, че имах смелостта да направя тази крачка, защото тук се чувствам много по-заредена. Обградена съм от много хора, които аз обичам и те ме обичат“, добави Вероника.
Не обича да слага "музикант" и "трудно" в едно изречение. Така Успява да сбъдне и друга своя мечта - да направи в Дебнево фестивал на световно ниво, чийто декор да е Балканът. Вече 4 години българската публика се радва на музиканти от цял свят.
"Аз нямах почти никакъв бюджет за повече концерти. На втората година успях поканя още две групи, на третата запълнихме един цял фестивален ден, а тази година се радвахме и на двудневен международен фестивал с присъствието на прекрасни музиканти, както от цяла България, така и от Италия, Германия, Монголия. Това е един прекрасен формат, който не е лесно да се случи в България. И то в провинцията. Усещам, че тук някои хора забравят, че и в България хората имат нужда от изкуство. Това е храна за нашата душа.
Една от гордостите на село Дебнево е 140-годишното училище "Иван Вазов", в което самата Вероника е била ученичка.
Днес тя преподава на 40 деца от 1 до 4. клас от понеделник до сряда всяка седмица.
"В музиката е един бял лист хартия това дете. Това е много отговорна задача към мен - какво ще запиша на този лист и дали това дете ще си тръгне с едно хубаво усещане, или треперейки, дали ще е упражнил всичко за миналия път, с любопитство, с нетърпение да седне на инструмента", разказа Вероника.
За Вероника Има нещо по-силно от таланта, от музиката дори и това е майчинството. Дъщеря й Мила е само на 9 години, но афинитетът към музиката е заложен още докато е била в корема на майка си. Днес Мила е ученичка на Вероника, и както всяко от останалите деца в местното училище в Дебнево - свири на музикален инструмент .
"Първо с нея открих една любов, която е по-различна от всяка друга. Това е тази любов, която чак боли. Като си видиш детето вечер как спи това е… свиря с любов, правя много други неща с много любов, но към детето е съвсем различно", каза Вероника.
"Някой път може да се случи на сцената да си помислиш колко си добър и велик, но хубавото е, че след това веднага се заземявам, тук ме чакат страшно много задачи, дъщеря ми, хубавата ми къща, в която винаги имам какво да направя и в градината, в вътре, и децата в училище. За мен е изключително важен този земен начин на живот. Много е контрастен със сцената, но на мен това ми харесва", отбеляза Вероника.
