Учени от Северна Македония, България и Швейцария работят съвместно на Охридското езеро и проучват останки от древни селища под вода.
Охридското езеро е изключителен природен обект, на възраст от около 2-3 млн. години. По бреговете му са засвидетелствани редица праисторически селища, датиращи от 6. хил. Пр. Хр. до Късната бронзова или Ранно желязна епоха и са от т.н. тип "наколни селища". Едно от тях е селището "Плоча – Мичов град" в Залива на костите. Учените се натъкват на него случайно.
„През 1997 година при едно свободно гмуркане намерих дървени колове под вода. Казах си, че е нещо интересно и продължих да търся и тогава намерих и един керамичен предмет“, разказа професионалният водолаз Милотин Секуловски.
„Знаех, че има населено място, но не знаех къде е“, заяви проф. Паско Кузман.
„Най-много има керамика, съдове от домакинството, но намираме и други предмети освен керамиката и това са накити, оръжие и друг предмет“, добави археологът при Археологически музей в Скопие Александра Папазовска.
„Всички предмети са под вода и можете да ги видите, но не трябва да се пипат. Само сега с археолозите си позволихме това и ги върнахме на същото място“, добави Секуловски.
„Всичко това дава възможност да си в онези времена, а когато излезеш от гмуркането си в 21. век“, добави проф. Кузман.
„Обектите, които се изследват са като в алпийските езера, но те там са проучени. Това, което колегите от Швейцария допринасят е, че идват с готова методика и знания, които споделят с нас“, заяви подводният археолог ЦПА Созопол Павел Георгиев.
„Ние правим проучвания в Швейцария на този тип селища, потопени селища от 150 години и имаме много опит. И ние установихме, че в този район няма много проучвания и затова прилагаме дендрохронологиа, който е много прецизен за датирането метод“, обясни проф. Алберт Хафнер.
„Взимат се проби от дървените колове, които са били основа на живеещите там хора, за да се направи датировка“, каза археологът при Археологически музей Скопие Александра Папазовска.
„В нашата наука много е важна точността, а националността е последното“, обясни ръководителят на археологически проучвания Валентина Тодоровска.
„Проучването на културно наследство на Балканите няма граници. То е културно наследство на всички нации, които живеят на тази територия и ни помага да го изучим“, добави Павел Георгиев.
„С българските колеги работим от 2001 година, когато бяхме на обучение в центъра по подводна археология“, каза Валентина Тодоровска.
„Бях тук за първи път през 2018 година, когато дойдох за да помогна на македонските колеги. Охридското езеро е едно уникално място“, добави Георгиев.
„Разбира се, че едно от най-хубавите неща е да има сътрудничество не от колеги от един малък регион, но от повече места. Подводната археология е в подем и проучванията под вода не бяха правени. Ние планираме да създадем отдел по подводна археология, който да е по модел на работа на колегите от Швейцария и България“, заяви директорът на археоложкия институт на Северна Македония д-р Славица Бабамова.
Повече от 20 години продължава сътрудничеството между български и македонски археолози в това число и екипи от Швейцария. Целта е да се проучи местообитанието тук на Охридското езеро, което датира на повече от 600 години Пр. Хр.
