Противно на очакванията на мнозина, че сеизмолозите могат да предупреждават за задаващо се земетресение, проф. Харолд Тобин казва, че никой не би могъл да направи такава краткосрочна прогноза.
„Ние определяме регионите, в които опасностите от земетресения са най-големи и можем единствено да определим вероятността в проценти за следващите десетилетия или 30 години“, обясни проф. Тобин, директор на тихоокеанската северозападна сеизмична мрежа.
„Геоложките проучвания и историческите свидетелства показват, че от 1513 г. насам не е имало толкова силно земетресение в този регион. Епицентърът на това земетресение е било място, където се е натрупало огромно напрежение и това е причината за големия първичен трус, както и 9 часа по-късно за вторичния“, допълни сеизмологът.
Земетресението активира разломни линии на границата между Турция и Сирия. Тези разломи са границата между Анадолската и Арабската плоча. Те са довели до изместване на земята в тази част с до няколко метра.
Според проф. Харолд Тобин вторичните трусове ще продължат с години. Той опровергава фалшивите новини, че това земетресение би могло да предизвика силно и разрушително цунами в Средиземно море.
Сеизмологът подчертава, че земетресенията не могат да бъдат предотвратени, но хората могат да бъдат подготвени. Тази подготовка е добре позната на японците.
„В нашата страна строителните норми постоянно се променят и надграждат заради опасността от земетресения. Можем да кажем, че модерното ни строителство – сградите, построени преди 20-30 години, са сред най-стабилните в света“, подчертава японският архитект Дайши Йошимото, който подчертава, че по-важни от материалите са дизайнът и строителните техники.
„Най-важна е системата за сеизмична изолация. Сградата се изгражда върху конструкция, която я изолира от земята. Така, че дори и земята да се разклати енергията от труса не отива директно към сградата. Обикновено такава система имат правителствените сгради, болниците, пожарните. Все повече хората разбират нуждата от инвестиции в такава конструкцията, защото това се отплаща дългосрочно. Имаме система за сертификация. Старите сгради, не отговарят на новите изисквания. Но там живеят хора, това е техният дом. Искат да си го запазят или пък не могат да си платят за реконструкция. Така, че основният ни проблем е какво ще правим с тези стари сгради“, допълва той.
Архитектът казва, че тухлени сгради в Япония отдавна не се строят, а панелните определя като подходящи и устойчиви на земетресения. Най-популярни са стоманобетонните конструкции.
„Видеа от Турция показват как сградите се срутват като палачинки. Колоните не могат да издържат на напрежението. За мен това е знак, че няма достатъчно необходими елементи, които да удържат сградата. Сградите имат много малки колони. Виждам, че имат и много малко сеизмично издръжливи стени. Броят им трябва да отговаря на сеизмичния код за региона“, категоричен е архитектът.
Експерти в Турция подчертават, че в страната има въведени строителни регулации, но не се спазват.
„Не са правени инспекции. Освен строителни регулации, бяха въведени и много данъци. Например няколко процента от сметките ни за телекомуникации отиват във фонд, който е нашата застраховка в случай на земетресение. Този фонд не е достъпен. Не знаем какво е направено с парите в него“, посочва независимият икономистът Арда Тунжда.
Икономистът описва региона на земетресението като беден, консервативен и икономически уязвим. Казва, че земетресението ще окаже силно влияние и върху задаващите се избори.
