В "Менделсон" – любовната история на актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Те са заедно вече 17 години на сцената и в живота.
Познавате ги от киното, театъра и телевизията. И двамата са част от трупата на Малък градски театър "Зад канала". Преподаватели са в НАТФИЗ, но най-важната им роля е вкъщи.
На сцената са влизали в ролите на брат и сестра, както и на семейни двойки с тежки проблеми.
Събира ги театърът. Първата постановка, в която играят заедно, е "Марад Сад" на Явор Гърдев във Варненския театър през 2003 г. Следва постановката „Чайка“.
„Аз се влюбих много тежко в нея, а на нея й трябваше много време, за да узрее за мен“, разказва Пенко Господинов.
„Аз след "Чайка" си спомням, че имах предложение от "Сфумато" да дойда тук да работя с тях. Обаче знам, че Пенко е във Варна и отказах. Казах, че не мога да тръгна по тези причини. Изкарахме там още една година. После Пенко получи предложение от театър "Зад Канала" и го прие. Аз обаче по това време нямах ново предложение, но тръгнах с него“, разказва Анастасия Лютова.
„Минали сме през какви ли не перипетии, докато се устроим. Много тежки периоди, особено при нея. Аз някак си по-бързо се адаптирах. Много работа, сериали. С дублажи съм се занимавал, трябваше да изхранвам семейството“, допълва Пенко Господинов.
Когато се запознават, Пенко вече е бил женен с дете. Анастасия и Пенко имат момиченце, а големият му син е вече пълнолетен. Двете деца израстват заедно и се обичат много, разказва Пенко Господинов.
„Гледахме да израснат заедно, защото са брат и сестра. Нас няма да ни има, когато те ще останат двамата да си помагат, да се обичат. Те за мен са всичко на света“, казва още той.
Пенко и Анастасия решават да узаконят връзката си пред църквата и пред закона преди две години, но желанието им за брак е от по-отдавна.
Много си приличат, изградили са синхрон, който е осезаем за всеки, който ги познава. Но и са много различни характери. Анастасия казва, че Пенко е по-спокойният, но и по-ревнивият от двамата. Той е и по-дипломатичният.
„Но има някаква духовна връзка, която ни сближава. Оттам насетне нашите различия явно допринасят за този баланс“, казва актрисата.
„Невинаги е било така. Ние също сме нормални хора, страстни натури. Имали сме периоди, в които ни е било трудно“, признава Пенко.
„Даже сега, не, че насърчавам хората да търсят непрекъснато конфликтите един спрямо друг, но съм благодарен на тези моменти, защото те ми отвориха очите за мен самия. За това какъв човек имам до себе си и аз ги ценя тези моменти и не се отказвам от тях. Със сигурност от моя гледна точка мога да кажа, че усещам от нейна страна грижа, внимание и любов преди всичко. Щастлив съм и някак си благодаря на съдбата. Ето сега аз мога да кажа, че аз съм щастлив човек“, казва актьорът.
