Само няколко дни след като златното ни момиче Любомира Казанова и гребецът Александър Александров си казаха „да”, те дадоха своето първо интервю като съпруг и съпруга за bTV в рубриката на „Тази неделя” – „Менделсон”.
И двамата носят спорта в сърцето си. Тя е от „златните” ни момичета – олимпийска медалистка от игрите в Рио. Той пък е гребец, двукратен световен шампион по гребане за юноши и понастоящем състезател на Азербайджан. Запознават се на спортен лагер в Белмекен преди две години, а само преди седмица си казаха „да” завинаги.
Любовта им не от пръв поглед, а първата им среща предвещава буря, а не любов.
„Много ме дразнеше, понеже беше от тези шумните хора, винаги в центъра на компанията, на вниманието. Такива хора не ме впечатляват много, не ми харесват, докато не го опознаеш и не видиш, че това му идва от сърцето. Точно това заобичах в него”, разказва Любомира
„В началото си мислех, че е много надута, обаче после се оказа едно скромно, интелигентно и възпитано момиче. След време започнахме да се разбирахме и с половин дума. Тя ми носи едно спокойствие, което не можеш да го постигнеш с всеки”, допълва Александър Александров.
Връзката им започва с несигурност и трудности.
„Той имаше дълга, сериозна връзка и знаете, че трудно се излиза от това. Трудно е и директно да влезнеш в нова връзка. Имахме разногласия как ще продължим напред, но за щастие всичко продължи както трябва”, казва Любомира.
Въпреки нестабилното начало, връзката им става сериозна и две години след запознанството им те вече са убедени, че искат да бъдат заедно завинаги. Така, на 23 декември 2017г. Александър предлага брак на Любомира.
„Бяхме в една от техните дискотеки, защото те каквото и да празнуват, го празнуват само в една и съща дискотека. Бяха се събрали абсолютно всичките ѝ колежки и сметнах, че това е подходящият момент просто да дадем гласност, защото малко се притеснявахме и имаше съмнения, че аз искам да скрия нашата връзка. Затова реших по някакъв начин да ѝ дам гласност”, разказва Александър
„Мястото беше странно, но на мен ми хареса, че беше уцелил момента, в който целият ми ансамбъл беше там – най-близките ми хора бяха там. Моята първа реакция беше: „Сериозен ли си?”, защото въобще не го очаквах, но си ме пита и аз му отговорих”, добавя Любомира.
След по-малко от година на 23 септември двойката вдига приказна сватба. Любомира предлага именно 23-ти, защото това са цифрите и от рождената ѝ дата, която Александър редовно забравял. Открадването на младата булка от семейството и приятелите ѝ, обаче не било лесно.
„Беше трудно, защото колежките ѝ, не я пуска, не я дават. Тежко беше. Трябваше да се подготвя доста добре – финансово”,казва през смях Александър.
На звездната сватба в ролята на шаферки са бившите съотборнички на Любомира – Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Снежана Дечева и Михаела Маевска, която по време на церемонията хваща сватбения букет. Кума на младото семейство е Христина Тодорова, а специални гости на тържеството са още Илиана Раева, Ина Ананиева, Невяна Владинова и Катрин Тасева.
Спортът е голямата любов както на Любомира, така и на Александър. Точно поради тази причина оскъдното време, което им остава само за двамата не е повод за неприятности в отношенията им.
„При нас е малко по-сложна ситуацията, понеже той се състезава за друга държава и през повечето време не е в България, но аз съм спортист и знам какво е да си гониш успеха и мечтите. Знам какво е дал той на спорта. Знам, че изключително много заслужава да вземе това, към което се стреми и затова го разбирам и го подкрепям. Стискаме зъби, докато си дойде в България за постоянно. От малка майка ми и баща ми по същия начин са били разделени и майка ми постоянно е била сама с мен. Тя много ми помага в този момент, защото знае какво е. Изпитала го е и ми дава най-правилните и точни съвети”, споделя Любомира.
Любомира Казанова става част от националния отбор в много труден за нея и целия ансамбъл момент. Това се случва през 2016г., точно след инцидента с Цветелина Стоянова, която пада от шестия етаж на жилището, в което живее, в столичния квартал „Надежда”. Любомира заема мястото за Европейското първенство в Израел, както и за Олимпиадата в Рио де Жанейро, където играе с травма на крака. Това е последното състезание за ансамбъла, а след това Любомира се отказва да бъде част от новия състав, както и от своята състезателна кариера.
„Доста труден момент, дори скоро си поговорих с моите родители и ги попитах: Добре как успях през всичко това така да се справя. Тези два месеца ми минаха малко като на сън - на Европейското, на Олимпиадата... Спомням си само напрежението, болките ми в крака, понеже имах и травма. Но може би характерът ми е такъв - мобилизирах се, капсулирах се, изцяло се затворих в себе си. Не знам дали отстрани близките ми са страдали от това, но знаех, че трябва на всяка цена да се случат нещата. Тогава камък не можеше да ме бутне, а сега от най-малкото нещо плача. Постоянно съм с насълзени очи. Не знам, може би това беше някакво емоционално пречупване”, споделя Любомира
Любомира казва, че Александър ѝ вдъхва сили и ѝ дава подкрепа, въпреки, че по-голямата част от годината тренира в Азербайджан. Двамата чакат момента, в който ще се установят заедно на едно място, за да планират и следващата си стъпка – да имат деца.
„Искаме и двамата, но може би не сега, защото аз му казах, че когато съм била малка, баща ми вечно беше по лагери и знам как се е чувствала майка ми. Не искаме да допускаме грешките на нашите родители. Затова му казах, че искам да си се прибере, да си се устроим тук или където й да било по света и тогава да си гледаме децата заедно”, споделя Любомира.
След приказната им сватба влюбените тръгват на романтична почивка в екзотична страна, като си пожелават здраве и разбирателство в съвместния им път от тук нататък.
„Да сме здрави най-вече и в забързания живот в момента да успеем да съхраним любовта и уважението един към друг”, казва Любомира.
„Пламъкът, който имаме в момента да гори дълго и да задържим отношенията си , да са винаги такива, каквито са и в момента. Всичко останало по някакъв начин ще си го изработим, ще си го направим, но това е най-важното – здравето и разбирателството”, добавя Александър.
