Близо 450 хиляди души чакат за убежище в Европа. Основният поток към Стария континент продължава да е от Сирия, Ирак и Афганистан, а вече и от Венецуела.
"Моят дом е Етиопия. Обичам страната ни, но там има много насилие", каза Лайла.
"Пътувахме 24 часа с лодка. Беше много страшно", спомня си Симилай Улаби от Нигерия.
"Лодката беше препълнена, а те просто ни стовариха на брега в Малта", разказа Джерусале от Етиопия.
Те са три жени, но споделят съдбата на стотици хиляди по света, напуснали дома си, търсейки по-добър живот. Част от тях попадат в бежанския център в Блазан, като Симилай, която губи съпруга си по време на пътуването с надуваема лодка.
Грижата за мигрантите в центъра поема католическата църква. Част от разходите финансира и държавата.
В центъра, в който се настаняват бежанците, те има свободен достъп до вода, електричество и храна.
"Пристигайки тук, те не знаят какво ги очаква и е нормално да се страхуват. Европейският начин на живот е чужд за тях. Някои успяват да се приспособят, други трябва да работят усилено върху това. Проблем също е и езиковата бариера. Но затова се стараем да ги обучаваме всеки ден”, обяснява Франс Скифо, директор на центъра за бежанци "Балзан".
"Дойдох в Малта, за да се чувствам по-защитена. Обещаха ми да ми помогнат. Да получа документи, но ми отказаха", разказа Симилай Улаби.
За последните 17 години Малта е приела около 22 000 мигранти - сочат данните на правителството. След като стъпят на острова те се идентифицират и регистрират. След което могат да кандидатстват и за убежище.
"Да одобриш или отхвърлиш молба за убежище, е много трудно. Това носи огромна отговорност, защото държиш в ръцете си съдбата и бъдещето на един човек, а понякога и на цялото му семейство", отбелязва Чарлз Бътигейг от фондация "Емигрантска комисия".
В такива моменти в помощ на държавите е Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.
Анис Касар, говорител на Европейска служба за предоставяне на убежище, отбелязва, че голяма част от тяхната работа е да се осигури капацитет от подготвени хора, които да помагат и обучават специалисти в страните членки, за да знаят на какво да обръщат внимание.
"Европа е заплашена от нестабилност. Никога не можем да знаем, кога ще бъдем подложени отново на подобен натиск както този от преди няколко години, затова трябва да сме по-подготвени", смята Касар.
Според правителството обаче не всички държави-членки в Европейския съюз споделят отговорността за търсене на изход от бежанската криза.
"Наясно сме, че Средиземноморието е един най-популярните миграционни маршрути към Европа. Но бежанците не са проблем на Малта или ваш проблем, а на целия Европейски съюз. Ето защо ние призоваваме за общоевропейска солидарност, заявява Кърт Фаруджа, говорител на правителството на Малта.
Хората в столицата обаче са скептични към възможностите на Европейския съюз да се справи с мигрантската криза на острова.
За 73-годишния Алфи съжителството с мигратни създава трудности.
Той споделя, че някои са груби, опитват се да крадат, спят на улицата. „Те просто прииждат, прииждат. Трябва да има граница. Разбирате ли?! Защото когато им подадеш ръка, те я изяждат цялата”, казва Алфи.
„Задължават ни да приемаме мигранти. А в същото време северните страни , пък отказват да ги настанят при тях. Къде е тази солидарност?", пита друг малтиец.
„Всичко е само на думи, а цената я плащаме ние. Хората на улицата”, каза Алфи.
Но именно хората са и тези, които могат да променят човешките съдби. Заедно за едно по-добро бъдеще. Такова, за каквото мечтаят и те – Симилай, Джерусале и Лайла.
