Леся Воротнюк - балерината, която замени балетната пачка с униформа и оръжие

Тя излиза на сцената на националната опера в Украйна с роли в "Шехерезада", "Лебедово езеро" и "Ромео и Жулиета", но днес заменя балетната пачка с униформа и оръжието на своя загинал съпруг. Балерината Леся Воротнюк и нейната молба към света.

Сцената на украинската опера и балет винаги е завладявала своите зрители с красота и изящество. Залата винаги е била пристан за  умовете и сърцата. Днес сградата е затворена, а сцената е сред бомбардировките.

"Здравейте, аз съм Олеся, артист от балета на национална опера на Украйна. Киев е моят дом. Киев моето родно място. Днес се брои пореден ден от пълномащабна война, но тази война трае вече 8 години", каза Леся.

Райво Варе пред bTV: Путин иска да преначертае архитектурата за сигурност в Европа

Според естонския политик и предприемач Украйна ще оцелее

Войната отнема най-близкия човек на Леся.

"Моят мъж беше военен. Той воюваше, за да защити цялостта и суверенитета на държавата ни, още през 2014 г. в Донецка и Луганска области. През 2019 г. той загина по време на военни действия, водени от Руска Федерация. Много като него загубиха живота си през последните 8 години", каза Воротнюк.

Днес красивата коса на Леся е скрита, а изящната й фигура се губи в грубите военни дрехи. Животът й претърпява пълен обрат - от красота и хармония до мъка и страх. Съгласява се да говори, защото казва, че сега никой не трябва да мълчи. И всеки украински глас трябва да стигне до света.

"Русия – върви си у дома! Извинявам се, може би твърдо емоционално го казвам, но преди броени дни започна пълномащабна война. Започна с това, че чухме взривове на летище Бориспол. Русия започна да стреля във всички краища на Украйна. Стреля с всичко, с което може. Това е катастрофа. Ами Харков? Искат да го изтрият от лицето на земята. В момента на знам останало ли е нещо живо в този град... Хората се крият в убежища, не излизат от бункери. Хора се раждат в бункери... Всички нови украинци сега се раждат в бункери", споделя Леся.

Бомбардираха училище по изкуства в Мариупол, където се укривали около 400 души

В последните дни битката за града е в решителната си фаза

Изповедта на Леся продължава. Едва сдържа сълзите си.

"Какво виждам? Питате ме какво виждам? Виждам страданието на хората, виждам как започват да ненавиждат Русия. Русия стреля по къщи, по болници, по училища, по детски градини. При нас загиват хора, много хора, а на лекарите не им стигат ръцете. Не им стигат лекарства", каза Воротнюк.

Една история от миналото разбива сърцето й…

"Сега поддържам връзка с преподавател-репетитор на нашия театър, тя е на 84 години. Преживяла е предишната световна война. Разказва ми как те са криели в окопите около Бабий Яр, под немските обстрели. Тя ми каза така: Олеся, сега е по страшно. Руснаци са по страшни от немците. Оцелях в онази война, в която не видях такъв ужас като днешния", каза Леся.

Алек Алексиев и Георги Божилов, които помагат на бягащите от войната в Украйна

Казват, че са се обединили около една и съща кауза и смисъл

Има и една молба…

"Затворете небето ни. Молим Ви, свят - затворете нашето небе. Вие ме питахте виждам ли общо между армията и балета - виждам, защото балетът възпитава сила на духа", призова тя.

Леся мечтае отново да стъпва с нежност и грация и моли балетния свят да се обедини в търсене на доброто. А разговорът завършва с послание към въоръжените сили на Украйна.

"Мои обичани, покланям се пред вас и правя голям балетен поклон. Благодаря!", каза Воротнюк.