Турция ще ръководи операция по разминиране на Черно море, за да бъде възстановен търговският трафик и износът на украинско зърно. Плановете са част от по-широка стратегия за гарантиране на сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на войната, която предвижда и разполагането на европейски военни сили в страната, съобщава британският вестник „Гардиън“.
Предвижда се също изтребители да участват в осигуряването на сигурността при възобновяване на работата на украинските граждански летища.
Британски военнослужещи и техните европейски съюзници ще имат право да откриват ответен огън, ако бъдат атакувани от руски сили, в случай че след постигането на примирие бъдат разположени в Украйна като част от многонационални сили за стабилизиране.
Мисията ще бъде ръководена от Великобритания и Франция и няма да разчита на американски системи и технологии, включително сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск. Очаква се съставът ѝ да бъде почти изцяло европейски.
„Очевидно е, че ще защитаваме нашите сили срещу всякаква агресия“, заяви представител, запознат с плановете. Той подчерта, че действията на западните военнослужещи в Украйна ще имат изцяло отбранителен характер.
Подготовката за подобна мисия ще бъде отработена по време на военното учение „Коалиция“ (Exercise Koalicja), което Великобритания и Франция организират по-късно този месец в Полша. В него ще участват 11 държави, които ще тестват възможностите за бързо разполагане на европейски военни сили в Украйна при евентуално прекратяване на войната.
В учението ще се включат общо 2800 военнослужещи от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили. Франция ще изпрати 1500 военни от своята Първа дивизия, а Великобритания – 300 военнослужещи от Седма лека механизирана бригада.
Освен Великобритания и Франция в учението ще участват Полша, Германия, Белгия, Естония, Литва, Нидерландия, Испания, Швеция и Турция.
Макар евентуалното разполагане на тези сили в подкрепа на Киев все още да е само хипотеза, подобна мисия крие риск от ново въвличане на британски военни в конфликта. Русия има история на нападения с по-ниска интензивност по време на примирието в Украйна между 2014 и 2022 г.
Командирът на многонационалните сили генерал-лейтенант Том Бейтман заяви, че Великобритания, Франция и останалите европейски държави са ангажирани с „осигуряването на надеждни и обвързващи гаранции за сигурността на Украйна след прекратяване на военните действия“.
По думите му целта на учението е да покаже, че участващите държави разполагат с необходимата военна готовност, възможности за бързо разгръщане и способност да действат ефективно. Плановете за подобна операция се разработват повече от година.
Британският генерал подчерта, че силите няма да бъдат част от НАТО и ще действат извън рамките на Алианса. Очаква се при евентуалното им разполагане в Украйна те да разчитат на минимална или никаква американска подкрепа.
Особено внимание се обръща на това да не се използват американски технологии. „Не зависим от американски системи“, заяви представител на властите в отговор на въпрос дали многонационалните сили ще разчитат на сателитната мрежа Starlink за комуникациите си.
Американският президент Доналд Тръмп нееднократно е заявявал, че САЩ няма да изпращат свои военнослужещи за мироопазваща мисия в Украйна дори при постигането на трайно примирие. Вашингтон продължава да се опитва да ръководи преговорите между Киев и Москва.
Новите дипломатически усилия през есента засега не са довели до съществен напредък. Предвижда се обаче по-късно този месец да се проведат тристранни разговори с посредничеството на САЩ.
Междувременно двете страни продължават да нанасят удари по енергийната инфраструктура на противника. В неделя и понеделник бяха хакнати приложенията за предупреждение при въздушни нападения в Украйна и Русия. За кратко украинското приложение е изпращало фалшиви предупреждения за ядрена и химическа заплаха, както и за улични боеве.
Опасенията за надеждността на американската подкрепа за съюзниците се засилиха и след като миналия месец Вашингтон внезапно ограничи за около 10 дни използването от Украйна на военната версия на Starlink – Starshield. Това се е отразило на операциите с дронове със среден обсег.
Една от основните задачи на многонационалните сили ще бъде да подпомогнат възстановяването и укрепването на украинската армия след края на войната, посочи Бейтман. Предвижда се западните военнослужещи да бъдат разположени далеч от фронтовата линия.
Въпреки това правилата за действие ще им позволяват да се защитават при евентуални руски атаки с дронове. Това поставя въпроса как би реагирала Москва при въоръжени инциденти с участието на европейски военни.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
