По инициативата на Лазар Радков „Капачки за бъдеще“ всички ние събираме капачките от пластмасовите бутилки, а той се грижи средствата от предаването им за рециклиране да отиват за животоспасяваща техника за новородени.
Това е само една от важните каузи, за които дава енергията си. Преди ден научихме, че Лазар Радков и група доброволци са сериозно пострадали на украинска територия след удар с минохвъргачка.
Какво се е случило - разбираме от първото интервю на Лазар след инцидента.
„Бяхме в няколко села близо до район с военни действия. Занесохме няколко генератора. Благодаря на всички хора, които помогнаха да съберем средствата за тази кампания. Както бяхме в буса, нещо изтрещя много силно до нас, а стъклата паднаха. Чух как шофьорът започна да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил поразен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, защото вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви поражения по себе си“, разказа Лазар Радков пред bTV.
“След като разбрахме, че шофьорът на първия бус е поразен, веднага потърсихме болница и за 11 минути го закарахме с втория бус. Имахме обаче и доста късмет. Скоро се прибираме в България и продължаваме с каузите, които движим“, допълни още той.
"Имам доста приятели и познати в Украйна. Хората трябва да помагаме там, където има нужда. На мен ми няма нищо. Имах малка част от шрапнел в якето си. Шофьорът, който е украинец, претърпя две операции. Първо се погрижиха за него лекарите в болницата, в която го закарахме, а след това са го транспортирали до друго лечебно заведение. Бил е поразен далакът му, затова лекарите са го премахнали.
Пътувахме с бусове, които бяха обозначени като доброволчески. Разбрах, че точно в този ден е имала масирана атака по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме все пак късмет, имало е много подобни нападения. Разбрах, че на това място са таргетирани много медици, доброволци и пастори", разказа още дарителят.
„И аз не очаквах, че ще влезем толкова близо до фронтовата линия. Чувахме периодично гърмежи в далечината, през минута, усещахме мирис на барут. Хората са свикнали, разхождат се и не им прави вече толкова впечатление. В болницата, в която закарахме шофьора, се чуваше автоматична стрелба от гората до нас. Лекарите бяха съвсем спокойни, хората си говореха. Хората успяваме да се адаптираме към всякакви неблагоприятни ситуации. Всички знаем на теория колко ужасно нещо е войната, на практика е още по-ужасна“, коментира Лазар Радков.
