Всеки българин изхвърля 93 килограма храна годишно. Данните са на българската хранителна банка.
Общото количество храни, които се разхищават у нас за година е 614 милиона килограма. А за изхвърлената храна сме платили 1 милиард и 800 милиона лева.
Според проучване на консултантската компания Utility Bidder, България обаче произвежда най-малко хранителни отпадъци на глава от населението - само 26 кг на човек.
Русия е втора в тази класация след България с 33 кг хранителни отпадъци на глава от населението.
Данните показват, че страната, която произвежда най-много хранителни отпадъци на глава от населението е Португалия със 124 кг изхвърлена храна на човек.
Следва я Швейцария със 119 кг хранителни отпадъци на глава от населението. С население от около 8,78 милиона души, страната губи общо над един милиард кг храна. Трета по разхищение е съседката ни Сърбия със 108 кг хранителни отпадъци на човек.
Освен храна, се изхвърлят големи количества техника и дрехи, а те лесно могат да бъдат рециклирани и да се превърнат в нов продукт.
Tемата коментираха в "Тази събота" Маргита Колчева - мениджърът "Устойчиво развитие" на Yettel Bulgaria, Симона Стилиянова – основател на Zero Waste Sofia, и Цветан Найденов от Асоциацията за кръгов текстил.
„Животът с нулев отпечатък е една много хубава идеална цел, която може по-скоро да ни отведе по пътя към това да намалим отпечатъка си. В системата, в която живеем, е практически невъзможно изцяло да минимизираме потреблението“, коментира Симона Стилиянова, основател на Zero Waste Sofia.
„Това трябва ли ми наистина?“
„След доста години опити и експериментиране успях с 80% да намаля отпадъците си вкъщи. Като най-важното нещо, което мога да препоръчам на всеки, е да си задава въпроса – „Това трябва ли ми наистина“. Тоест не толкова да се фокусираме върху рециклирането и разделното събиране, а да намалим по-начало отпадъците си и самото си потребление“, обясни тя.
„Подобно на Симона, аз имах свой собствен път в тази сфера и също съм щастлива. Може би към 70% да съм стигнала до това да си мисля как да си купя по-малко и кое наистина ми е нужно, за да стигнем след това и до по-малко отпадъци“, сподели Маргита Колчева - мениджърът "Устойчиво развитие" на Yettel Bulgaria.
„Това е основна тема и в текстила най-вече, тъй като това, което наблюдаваме напоследък и развитието на ултрабързата мода, която са всъщност дрехи, които не могат да бъдат употребявани много дълго и генерират много бърз отпадък. И всъщност, потребяваме все повече и изхвърляме все повече“, посочи Цветан Найденов от Асоциацията за кръгов текстил.
„В България доста добре е развита кръговата икономика за текстил. За съжаление, все още не събираме достатъчно разделно текстила, в сравнение с други държави в Европа. Но пък имаме доста опции вече на пазара за разделно събиране на нашите дрехи. Най-важното е да не ги изхвърляме в боклука. От една страна има контейнерите, които много от нас познават на улицата. От друга страна има иновативни решения, при които онлайн, чрез куриер, напълно безплатно, можем да се разделим с ненужния за нас текстил и да генерираме и финансов ресурс за самите нас“, обясни още той.
А какво правим с електрониката?
„През последните 4 години ние правим проучвания, за да видим какво наистина прави българинът с електрониката и наблюдаваме няколко различни сценария. Първото и най-важно, ако се върнем на потреблението, е, че ние успяваме малко да удължим този жизнен цикъл на различните продукти, като за голяма част от тях чакаме те да спрат да работят, за да ги подменим, което е една изключително добра новина“, обясни Маргита Колчева.
„При мобилните телефони обаче картинката е малко по-различна. Сменяме по-бързо с навлизането на нова техника“, посочи тя.
Според статистиката средно 3 години в България човек използва мобилния си телефо и го сменя. А старият в 36% от случаите остава някъде във къщи, поради различни причини.
„Едната е, че мисли, че ще му потрябва като резерва. Мисли да го продаде, ама не точно в този момент. От друга страна, има много хора, които просто не знаят колко ценни са тези ресурси, които се намират в телефона“, посочи Маргита Колчева.
На домакинство се падат средно 2,26 телефона.
А какво да направим със старата техника, която вече не използваме?
По думите на специалистите най-добрата опция е да я дадем на някого, който би я използвал. Ако тя вече е неизползваема – рециклираното е следващото нещо, което да направим.
“И тук е важно потребителите да знаят, че големите вериги, както и почти всеки бизнес, който предлага техника, е задължен, когато се купува нещо ново като техника, да изкупи обратно същия вид техника“, обясниха те.
Още по темата – чуйте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
