„Големите епидемии в историята“ – за това разказва нова изложба на Националния антропологичен музей при БАН. Антрополозите д-р Мария Пенкова и доц. д-р Рачо Стоев разказват с постери за най-големите и променящи света инфекциозни епидемии за последните 2000 години.
„Първата чумна пандемия, например Юстинияновата чума, продължава повече от 200 години, това е серия от повече от 15 чумни епидемии и са давали около 50% смъртност на населението. Провалени са опитите на Юстиниян да възстанови Римската империя – славяни, прабългари се настаняват на Балканите. Пак по време на пандемията вече е и експанзията на арабите и оформянето на света на исляма; загива древна Персия.
След това идва „черната смърт“ и тя носи след себе си пак серия от епидемии, които се повтарят през 10 год. 1720г. в Прованс, докато в Източна Европа е през 1937г. Населението също намалява рязко, има големи последици. Най-добре изучена е една Англия. По-малкото население води до преминаване от земеделие към животновъдство, намаляване на експлоатацията на селяните“, каза доц. д-р Рачо Стоев.
Подреждайки снимките и текстовете, те откриват и много допирни точки с реалността, в която живеем днес. „Карантинните мерки са създадени някъде през XIV век, те са напълно развити през XVIII век. Ако вземете на Даниел Дефо „Дневник на чумавата година“ ще намерите толкова много паралели със сегашните мерки. Карантина, самоизолация, дезинфекция – тогава са използвали лаврово цвета, сяра. Забрана на публични места, по специален начин се е извършвало причастието.
Наказанията за неизпълнение са били значително по-строги от сега. В Новогрод по време на чума, нарушителите на карантинни мерки са били изгаряни живи. Като биолог съм длъжен да кажа, че сегашният коронавирус представлява много сполучлива мутация, защото той засяга хора, предимно в пострепродуктивна възраст; той не засяга децата, те не умират. Т.е той няма как да бъде изчистен по естествен подбор дори за 1000 години.
Старали сме се нито да плашим хората прекалено много, но и не да насърчаваме някакво безотговорно отношение. Сегашната, с коронавирус, е много по-слаба в сравнение с тези епидемии в миналото, но тя е още в началото, и във всеки случай, по какъв начин са се справяли хората с тези епидемии, това е предупреждение, че мерките трябва да се спазват“, заяви доц. д-р Стоев.
Според авторите на изложбата, пандемиите, могат да бъдат разглеждани и като „учител“ и „архитект“ на модерния свят.
„Започнах, сама за себе си, да си давам сметка каква огромна роля са играели епидемиите при моделиране на съвременния свят, на който ние сме свикнали. На доста голяма степен го дължим на търсене на изход от някоя епидемия, например – когато през XIX век холерата обикаля тържествено света, покосява всички популации на земята, се въвеждат постепенно, хората осъзнават, че проблемът е свързан с канализацията, водоснабдяването. Всичко това се залага след холерата, то се залага като изискване в градоустройството.
Другото, което много ме впечатли е начинът, по който започва да си комуникира цяла Европа и изобщо Средиземноморският свят, в момента, в който избухва чумната епидемия през XIV век. Тогава, благодарение на въведението на Гутенберг – започва един бум на медицинската литература, обмяна на идеи, на сведения, наблюдения.
Всичко това е един двигател на прогреса и е хубаво да погледнем всичко случващо се, като за нещо хубаво, предстоящо. Дори само да променят логиката на вентилиране в помещенията – на метрото, на самолетите, да сложат хепафилтрите, за които говорят, това ще е една малка победа срещу всички болести, не само този“, коментира д-р Мария Пенковал
Изложбата може да бъде видяна до 30 ноември, от вторник до събота, като входът за лекарите, ангажирани в борбата с COVID-19 е свободен.
