В международния ден на архивите обръщаме поглед към пандемиите в миналото. През годините може да се забележат прилики между различните заболявания и как институциите и хората са посрещали непознатите болести.
Първата прилика - също по подобие на COVID-19, произходът на смъртоносния испански грип по време на Първата световна война също е неизвестен.
Той върви по същия начин на три вълни – зимата на 1917-18 г., зимата на 1918 г и третата вълна на отшумяването. Тогава загиват между 3 и 4 млн. души, обясни председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев.
Новата тогава болест най-вероятно също идва от Китай, а не от Испания, но е наречена с нейното име, защото там американски микробиолози установяват съществунето ѝ. България остава в периферията на тази голяма вълна.
„Може би и това дългогодишно стоене на българския войник в окопите, без дрехи, с лошо въоръжение, особено в края, когато е пикът на епидемията, изглежда е създало по някакъв начин имунитет“, разказа той.
Нямаме точна статистика за починалите от испанския грип, но архивисти предполагат, че са много по-малко от 100-те хиляди жертви в Първата световна война. А заради холерата по време на Балканските войни, местните власти търсят помощ от централната.
Най-страшната, но и най-познатата болест, с която се е сблъскало човечеството, е чумата през Средновековието. След нея се нареждат петнистият тиф, маларията и испанският грип
