Карантината е може би най-ефективната противоепидемиологична мярка, позната в цял свят. В исторически план карантината, социалната дистанция и ограничаването на големи групи от хора е довело до справянето с редица опасни заразни болести, които в противен случай биха циркулирали свободно в обществото и биха убили значително повече хора.
В настоящата пандемия от заболяването COVID-19 единствената доказано действаща мярка е ограничаването на движението и социалната и физическа изолация. Тъй като вирусът е изключително заразен, ограничаването на големи групи от хора е единственият начин той да бъде забавен, а на места – дори спрян.
В българското медийно пространство многократно се чуха теории за отпадането на строгите мерки и социалната изолация. Някои медийно активни в последно време експерти смятат, че е по-добре да тестваме теорията за стадния имунитет. Според тях затварянето на цели общества не би имало никакъв ефект.
Исторически карантината неведнъж е спасявала човешки животи и аргументите в подкрепа на този тип мерки са много повече, отколкото тези против.
Черната смърт
По време на епидемията от бубонна чума през средните векове се появява и самата дума „карантина“. Тя произлиза от италиански и думата quaranta или 40.
40 дни престой в пристанището са били задължителни за всички кораби, пристигащи във Венеция през XIV и XV век. Идеята е, че ако моряците са болни от чума, 40 дни са достатъчни за проявленията на заразата. Заради строгите карантинни мерки Венеция до голяма степен е била пощадена от Черната смърт.
Бубонната чума убива над 20 милиона души в Европа – почти една трета от населението на континента.
Испански грип
В по-съвременната ни история един от най-ярките примери за здравна криза от мащабите на тази с COVID-19 е глобалната пандемия от испански грип. Тя започва през януари 1918 г. и продължава до декември 1920 г.
Болестта отново е била силно заразна, като според различни данни е отнела живота на между 17 и 50 млн. души, предимно млади хора в разцвета на силите им.
Испанският грип е едно от най-смъртоносните бедствия в човешката история. Името идва не от мястото на произход на болестта – единствено в Испания се е съобщавало свободно за смъртоносния грип, защото страната е била неутрална по време на Първата световна война и не е имало цензура.
Разпространението на заразата до голяма степен е било спомогнато от военния конфликт и масовото пътуване на войници по цял свят. Именно свободното придвижване на големи групи от хора е разпространило болестта значително по-бързо от очакването.
Съединените щати са една от най-засегнатите страни. Там умират между 500 000 и 675 000 души, а 28% от населението е заразено с болестта.
Историческите документи свидетелстват за няколко противоепидемиологични мерки, приложени от тогавашните власти – строга карантина и забрана за излизане, както и задължително носене на маски в някои от щатите. Това до голяма степен ограничава заразата, но дори и в районите с по-ниска смъртност, животът на хората е бил изключително засегнат от болестта.
Но в Съединените щати един от най-добрите примери за действието на карантината идва от Сиатъл. Градът предприема строги карантинни мерки още преди заболяването да стигне до тях. Всички служители в градския транспорт били задължени да носят маски, властите съветвали хората да не излизат от домовете си, освен ако не е наложително, били затворени обществените сгради и барове, били отменени спортни събития. Сиатъл става един от най-слабо засегнатите градове в Съединените щати благодарение на тези ранни карантинни мерки.
Една от най-слабо засегнатите страни от испанския грип в световен мащаб е Япония. Там смъртността била едва 0,4% и то главно поради причина, че властите сериозно ограничили корабоплаването.
Френската колония Нова Каледония няма нито един смъртен случай от испански грип заради ефективната карантина.
Забравената пандемия
В историческите книги едно от названията на испанския грип е „забравената пандемия“, тъй като за няколко десетилетия спомените са нея в обществото избледняват напълно поради няколко причини.
Като за начало бързото разпространение на испанския грип в световен мащаб убива огромна част от заболелите. Това в комбинация с предишни епидемии от тиф, жълта треска, дифтерия и холера, карат обществото да подцени ефекта на испанския грип.
Тъй като инфлуенцата съвпада с Първата световна война, медийното отразяване на пандемията е значително по-малко.
Накратко
Спомените за колективното ни минало са уроци за бъдещето ни. Многократно в историята карантината е давала ефект, особено при заболявания, за които няма нито лечение, нито ваксина.
В настоящата пандемия от COVID-19 карантината, временното ограничаване на свободното придвижване и липсата на социален живот са единствените ефективни мерки за справяне с лавинообразния ефект на заразата върху глобалната здравна система.
И най-важното – карантината спасява и ще спаси стотици хиляди животи.
