Какви щети биха били нанесени за природата при попадането на над 3 000 тона азотен тор в морето? Ладислав Цветков потърси мнението на главен асистент в Лабораторията по морска екология към БАН.
„Следя ситуацията, откакто започна тази криза. Има вероятност да има много малки и много големи щети, което зависи от морските стихии и посоката на теченията, климатичните условия, продуктивността на планктона и още куп други фактори“, обясни гл. ас. Димитър Беров.
По думите му никой не знае накъде ще поемат разтворените азотни компоненти с теченията.
„Мидените ферми са от другата страна на Калиакра, така че не може да се каже на къде ще се разреди тази маса от азот. Хубавото, доколкото това може да бъде, е че разтворените вещества, носени от течението, ще се разредят и на определени разстояния ще са в ниски концентрации. Но около кораба ще са в голяма концентрация и ще предизвикат проблеми свързани с отравянето на фитопланктона.
Според Беров има групи фитопланктон, които натрупват токсини в клетките си и при наторяване с карбамид има възможност след това да се натрупат в рибата, мидите, но всичко това е едно неясно предположение, докато морето не утихне и не отмине бурята.
„По цялото морско крайбрежие се наблюдава подобрение на морските екосистеми през последните 20 г. и част от това се дължи на намаляване на замърсяването с азот от реки, земеделие и индустрия“, добави главният асистент.
По думите му, ако азотните торове, които са на борда на кораба, се разтворят и влязат във водата, ще се превърнат в източник на замърсяване с азотни компоненти, които са един от основните причини за екологични проблеми по нашето крайбрежие.
