Легендарният журналист Лари Кинг почина на 87-годишна възраст.
Какво е да си работил с Лари Кинг и да си бил на неговото шоу разказва журналистът от „Си Ен Ен“ Брайън Дженкинс. Двамата с Кинг започват по едно и също време работа в офиса на телевизията в Лос Анджелис през 80-те години на миналия век.
„През 1982 година „Си Ен Ен“ ме изтеглиха от Тулса, Оклахома, и ме направиха национален кореспондент и в Лос Анджелис. През 1985 г. нашия офис от Сънсет булевард в Холивуд бе преместен няколко преки на запад на Сънсет и Куанга, и тогава Лари Кинг започна работа със „Си Ен Ен“ – това беше на 3 юни 1985 година. В нашата нова редакция, неговото студио, от което предаваше, беше на около 10 метра от моето бюро.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Делеше ни една стена, която бе около метър висока, дори малко по-висока от бюрото ми. Така че, като предаваше на живо или записваше, аз чувах разговорите му и ние всички в редакцията трябваше да пазим тишина, за да не му пречим. Но покрай него се запознах с някои от гостите му като актрисата Джули Андрюз, която играеше във филмите „Мери Попинз“ и „Звукът на музиката“ и беше все така прекрасна, а така също Омар Шариф, звездата на моя любим филм „Доктор Живаго“.
Брайън Дженкинс е участвал в предаването на Лари Кинг.
„Не успях да се сближа много с Лари Кинг, но съм участвал в предаването му. През август 1997 година, отразявах нашумял процес за убийство в предградията на Бостън. Тогава 19-годишна детегледачка от Англия – Луиз Уудуърт, бе обвинена в убийството на момченце, за което се грижеше. Присъдата я обявиха вечерта и аз трябваше така да бързам, че прескачах по 7-8 стъпала, за да мога да стигна навреме на улицата, да си сложа микрофона и слушалката и да предавам на живо за предаването на Лари Кинг“, разказва журналиста.
Според него Лари Кинг е в основата на световния успех, който постига „Си Ен Ен“, а магията му е била в късите и точни въпроси, както и внимателното изслушване на събеседника.
„Лари имаше невероятната способност да накара най-различни хора да се почувстват удобно в неговото присъствие. Той не правеше интервюта, не правеше разпити, а правеше разговори. Той задаваше къси въпроси и гостите му от всички сфери се чувстваха удобно, защото знаеха, че няма да бъдат притеснявани, нито атакувани, а ще им бъде даден шанс да разкрият чувствата си и може би и тяхната страна на проблема.
Не знам дали някога е имало интервюиращ като Лари Кинг, който държеше въпросите му да са кратки, който бе воден от своето естествено любопитство и който не се опитваше да впечатли публиката със своята интелигентност, но искаше гостът му да блесне“, коментира Брайън Дженкинс.
