Как да оцелеем в България? Съвети от трима журналисти, които влизат в ролята на пътеводители в българската народопсихология. В книгата си те определят българите като народ, който оцелява напук на всичко.
„Написахме книгата "Как да оцелееш в България", защото българинът обича хумора, сатирата и иронията. Ние държим да имаме място, където хората да разпускат от ежедневните новини, общо взето да четат забавни неща“, обясни Филип Зуберски.
За авторите оцеляването в България не е шега работа. Затова е важно човек да е подготвен при челен сблъсък с реалността, като в столичния квартал „Люлин“.
„Люлин е едно от тези специфични места, в които трябва да си предварително подготвен, за да можеш да оцелееш“, смята Владимир Иванов.
„В Люлин е много важно, ако си с автомобил, да си вземеш част от колата. Колегата беше взел радиото. Така да ги е яд джамбазите. Аз направо взех предна дясна гума, защото с три трудно ще им бъде да избягат“, добавя Дани Йорданов.
Освен практичните съвети за оцеляване в столицата, безценни препоръки към читателите има и за Северозападна България.
„Там трябва задължително да слушаш сръбска музика. Да знаеш най-новите песни на Миле Китич, на Шабан, но задължително трябва да пееш с тях в един глас“, казва още Владимир Иванов.
Освен вокална, трябва и физическа подготовка.
„Винаги трябва да си трениран, да си бърз, в някакъв момент трябва да разчиташ и на краката си, за да можеш и да избягаш“, добавя Владимир Иванов.
Според авторите формула за оцеляване по празниците има, кулинарни рецепти също, а притеснение за повишаване на цената няма.
„Преди всичко трябва да сме усмихнати, все пак идват празници, омръзна ни само да говорим за болести, пандемии, войни. Нашата книга си държи една цена. Няма да се качва нагоре по празниците, обещаваме. Това не е агне, яйца или козунаци. Освен това, нашата книга върви еднакво добре и с агнешко и с дроб сарма. Смятам, че не са много хората, които са яли книги по Великден. Яйце с 2-3 страници ми звучи доста оригинално като меню“, заявява още Владимир Иванов.
Освен народопсихологията на българина, авторите черпят вдъхновение от българския политически живот.
„Хората, които работят вътре и ни представляват бяха нашето вдъхновение, нашата мотивация, нашата муза, която е неизчерпаема. От тях разбрахме, че да оцелееш в България, например, трябва да си напълнил своето нощно шкафче с кюлчета злато, също вече не е лошо да си завършил Харвард. Също условие да оцеляваш е да имаш кей, сарай, пристанище, никой да не те пипа. Пък ако имаш смелост, характер, мъжество да ходиш с един мегафон да нахлуваш по телевизиите, по други места още по-добре за теб“, обяснява Дани Йорданов.
„Видяхме вече покрай изборите, че хората консумират и хартия. Имаше една жена, която си беше изяла бюлетината за гласуване и нашите страници предполагам са достатъчно вкусни. Може да хапне 3-4 страници на едно хранене, мисля че е напълно достатъчно“, добавя Владимир Иванов.
На шега или пък не, всеки човек може да припознае себе си в страниците на книгата, именно в това се крие и успехът ѝ.
