Случвало ми се е да спомена Чарли Чаплин и студентите да ме гледат неразбиращо. Тогава трябва да се върнеш назад, да дадеш списък с филми и романи, за да наваксат. Това сподели проф. Ивайло Христов, който преподава в НАТФИЗ.
На 24 май актьорският му и професорски дует с Атанас Атанасов бе удостоен с наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля. Наградата е за ролите им на Сократ и Тъмничаря от култовата пиеса на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“.
„Винаги е приятно да получиш награда, но човек започва по-умерено да ги приема с годините. Даже с проф. Атанасов се питахме: „Какво правим ние тук, вместо младите да получават награди?“ Но благодаря на колегите. Това е много ценна награда, защото идва от тях. Останахме удовлетворени, че сме си свършили работата добре“, сподели той.
Проф. Христов се пошегува, че са се разбрали статуетката да седи една седмица при единия, другата при другия. После обясни, че в крайна сметка той я е взел, но планира да му я върне.
„Най-голямата награда беше това, че постоянно мои студенти споменаваха името ми от сцената. Много мои бивши студенти бяха сред номинираните и наградените. Те ми благодариха, но и аз им благодаря“, каза той.
„Понеже все пак основната ми работа е преподаването, с голямо удоволствие все повече и повече откривам, че младите хора имат страхотна енергия и любопитство към знанията, към придобиването на качества. Това ме учудва“, каза проф. Христов.
Той разказа, че първоначално е смятал, че заради телефоните и компютрите липсва една нормална обща култура. „Понякога в първи курс изпитваш културен шок. Кажеш нещо и те питат: „А кой е той?“ Случвало ми се е да спомена Чаплин и да ме гледат неразбиращо. Тогава се връщаш назад, даваш списък с филми и романи и те започват да наваксват“.
„Като всеки талант, това е малко Божия работа. Единствено мога да дам на студента простор и възможност да развива това, което Господ му е дал“, смята той.
Проф. Христов сподели, че се опитва да внуши на студентите, че добрият актьор преди всичко трябва да бъде добър човек, гражданин, личност. „Това е много важно. На сцената си личи“.
„Другото Господ ти го е дал и то може да се развива. Не е нещо константно. Но това, което трябва да възпиташ в себе си, е да бъдеш буден, да бъдеш гражданин, да имаш позиция, да мислиш. Това е най-важното“, подчерта той.
По думите му колкото си по-инатлив, толкова по-добре. „Такова е времето. Но аз не се оплаквам от него. То винаги е било такова – дали по-тежко, дали по-трудно. Има поколения, преживели войни. Ние не можем да се оплакваме кой знае колко“.
Той допълни, че и сега има войни, но за щастие не са тук. „И сега времето не е лесно. Но явно човекът е така орисан – да живее, преборвайки и преодолявайки разни неща. Това го прави буден. Това го прави конкурентоспособен“.
