В цели родове в Самоков се заражда една вековна традиция - най-изящната зографска школа. Разкваме ви историята на възрожденските иконографи.
Преди няколко века между заснежените занаятчийски улици в подножието на Рила планина се ражда една от най-значимите художествени школи - Самоковската зография.
Място, където майстори, научили занаята чак от далечен Атон творят най-изящните произведения на иконописта и в бурните години на Възраждането успяват да съхранят частица от духовната история на България.
„Тя стартира основно през XVIII век, за неин основател се приема Христо Димитров, бащата на Захари и Димитър Зограф. Ако оттогава до днес проследим първо зографите, след това художниците, над 100 имена ще бъдат споменати с родно място Самоков. Може би трябва да споменем и една конкретна сцена, която започва от Самоков и само самоковски зографи са я рисували - това е иконата Матер Божия - Киковска. Богородица държи Младенеца в дясната си ръка, а той държи разгънат свитък“, споделя директорът на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Именно там се намира и част от ателието на Никола Образописов, който е един от последните наследници на школата.
„Тази витрина е особено ценна, защото разкрива няколко момента от живота и дейността му. Самият той е една ярка фигура за този град. Интересен е с това, че е ходил с мундир с позлатените копчета, с еполети и е приличал на английски консул. Заради неговия рядък талант дори в края на робството турците са му разрешили само на него да носи револвер“, разказва Веселин Хаджиангелов.
Според историците иконите и стенописите, създадени от самоковските майстори, изразяват една нова емоционалност.
На няколко метра от музея се разкрива изящната фасада на Бейракли Джамия. Построена извън каноните на исляма, и до днес тя се счита за символ на обединената вяра.
„И строителите на храма, и зографите са българи. При свалянето на стенописите за реставрация през 70-те години на XX век откриват рисунка върху хастара на мазилката, направена с остър предмет. Тя представлява план на трикорабна християнска църква. Нещо повече, дори има скрити кръстове, които могат да се видят горе зад букетите с вазите“, разказва още директорът на Историческия музей.
Сред заледените улици и в студената зима, млади зографчета продължават да съхраняват традициите на школата. В своето ателие иконографът Маргарита Вълкова приема своите ученици.
„Мисля, че тук децата и детските икони, които сме правили в това ателие са доказателство за този рядък талант у децата, инстинкт, усет за духовност, защото иконата е духовен продукт, тя не е живопис просто. Тогавашните училища в началото са били родови, те са приемали и деца от други семейства, които са обучавали в своите домашни ателиета, но те създават една надакадемична школа, която добива толкова високо ниво, че е почти недостижима днес. Последните зографи живеят до началото на миналия век“, казва тя.
В митрополитската църква „Успение Богородично“ се намира вторият по големина иконостас на Балканите.
„Самите скъпоценни икони, които се намират на този безценен иконостас са един апотеоз на зараждането на самоковската художествена школа“, добавя иконописецът.
Незабравима следа, вплетена дори и в еднорога на древен иконостас, запазил духовното, но и творческо събуждане на българския народ в последните години под османско иго.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK