В цели родове в Самоков се заражда една вековна традиция - най-изящната зографска школа. Разкваме ви историята на възрожденските иконографи. 

Преди няколко века между заснежените занаятчийски улици в подножието на Рила планина се ражда една от най-значимите художествени школи - Самоковската зография.

Място, където майстори, научили занаята чак от далечен Атон творят най-изящните произведения на иконописта и в бурните години на Възраждането успяват да съхранят частица от духовната история на България.

„Тя стартира основно през XVIII век, за неин основател се приема Христо Димитров, бащата на Захари и Димитър Зограф. Ако оттогава до днес проследим първо зографите, след това художниците, над 100 имена ще бъдат споменати с родно място Самоков. Може би трябва да споменем и една конкретна сцена, която започва от Самоков и само самоковски зографи са я рисували - това е иконата Матер Божия - Киковска. Богородица държи Младенеца в дясната си ръка, а той държи разгънат свитък“, споделя директорът на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

На гости в Тревненската школа – пазител на старите традиции и занаяти

Именно там се намира и част от ателието на Никола Образописов, който е един от последните наследници на школата.

Снимка: bTV

„Тази витрина е особено ценна, защото разкрива няколко момента от живота и дейността му. Самият той е една ярка фигура за този град. Интересен е с това, че е ходил с мундир с позлатените копчета, с еполети и е приличал на английски консул. Заради неговия рядък талант дори в края на робството турците са му разрешили само на него да носи револвер“, разказва Веселин Хаджиангелов.

Снимка: bTV

Според историците иконите и стенописите, създадени от самоковските майстори, изразяват една нова емоционалност.

На няколко метра от музея се разкрива изящната фасада на Бейракли Джамия. Построена извън каноните на исляма, и до днес тя се счита за символ на обединената вяра.

Снимка: bTV

„И строителите на храма, и зографите са българи. При свалянето на стенописите за реставрация през 70-те години на XX век откриват рисунка върху хастара на мазилката, направена с остър предмет. Тя представлява план на трикорабна християнска църква. Нещо повече, дори има скрити кръстове, които могат да се видят горе зад букетите с вазите“, разказва още директорът на Историческия музей.

Снимка: bTV

Сред заледените улици и в студената зима, млади зографчета продължават да съхраняват традициите на школата. В своето ателие иконографът Маргарита Вълкова приема своите ученици.

„Монахини има от преди 250 г.“ Легендите за девическия манастир „Покров Богородичен“

„Мисля, че тук децата и детските икони, които сме правили в това ателие са доказателство за този рядък талант у децата, инстинкт, усет за духовност, защото иконата е духовен продукт, тя не е живопис просто. Тогавашните училища в началото са били родови, те са приемали и деца от други семейства, които са обучавали в своите домашни ателиета, но те създават една надакадемична школа, която добива толкова високо ниво, че е почти недостижима днес. Последните зографи живеят до началото на миналия век“, казва тя.

Продължи да четеш