Едно малко селце в Люксембург дава името на шенгенското споразумение от 1985 г.
Тогава малкото корабче „Принцеса Мария-Астрид“ във водите на река Мозел събира официални представители на страните Германия, Франция и Бенелюкс. Те премахнат напълно вътрешните си граници, но едва през 1995 г. споразумението влиза изцяло в сила.
„Бях на 40 години, а днес съм на 80 години“, обяснява Робърт Гьобълс.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
14 юни 1985 година – името на Робърт Гьобълс остава завинаги в историята на Европа, защото е един от петте държавни секретари по това време, които са подписали шенгенското споразумение.
„Предложих да подпишем споразумението в село Шенген, защото мястото е символично заради разположението си. Никой не вярваше в процеса и успеха на това. Помня добре речта си от този ден. В края добавих изречението, че това, което ще подпишем, ще остане в историята. Всички се засмяха – дори и аз. Но съм бил прав. Ние написахме история“, отчита фактите Робърт Гьобелс.
Днес близо 230 000 от работещите в Люксембург не живеят в там. Част от работниците в една от винарните в село Шенген идват от Франция, Германия и дори от България.
„Аз живея във Франция. Студент съм там. Отскоро живея в малко гранично селце, което е недалеч от тук. Всяка сутрин пресичам границата, за да дойда тук на работа. Но това е Европа, не се усещат границите“, твърди французинът Джулс.
Анри работи в същата винарна, но като келнер в ресторанта към избата. Точно както всеки един гражданин на Люксембург, той владее четири езика, а вероятно и повече.
„Какво ме доведе тук в Люксембург?! Главното езиците, защото тук се говорят много повече езици от един – немски, френски, люксембургски и английски. И така както се казва всичките нации около нас се съберат в Люксембург“, отчита Анри Михайлов.
Според него приемането ни в Шенген ще е едно ново начало за България.
„Аз съм от Варна и баща ми е българин. Майка ми идва от Хаити. Аз също съм роден в Хаити. Израснал съм в България до 15 годишна възраст. След това се преместихме в Германия, тук – на границата. Живяхме пет години. И след това се преместихме в Люксембург“, разказва Анри Михайлов.
„Вчера ме попитаха от къде си. Аз казах: „Европеец съм“. Харесва ми да отговарям така. Тук е такова интернационално място. Живея в Люксембург, но пазарувам от магазините в Германия. Ходя на ресторант или да спортувам във Франция“, твърди Никола Рупърт, управител на винарска изба в с. Шенген, Люксембург.
„Да, отворените граници оказват влияние на националната идентичност, но в положителен аспект.
Национализмът създава граници. Когато говорим за отворени граници, за мен това означава да отворим и психологическите, интелектуалните граници също“, пояснява Никола Рупърт.
В страните от Шенген – като например Люксембург, никъде няма работещи гранични пунктове. Преминаването от една страна в друга става напълно неусетно.
„Казвам се Роджър. Дълги години бях кмет на община Шенген. През 2007-а засадихме дръвчета тук. Бройката им още тогава включваше България и Румъния“, отбелязва Роджър Вебър.
Освен дръвчетата, когато България стане пълноправен член на шенгенското пространство, националният флаг на страната ни ще се вее редом до другите в сърцето на Европа – село Шенген.
