Едно малко селце в Люксембург дава името на шенгенското споразумение от 1985 г.

Тогава малкото корабче „Принцеса Мария-Астрид“ във водите на река Мозел събира официални представители на страните Германия, Франция и Бенелюкс. Те премахнат напълно вътрешните си граници, но едва през 1995 г. споразумението влиза изцяло в сила.

България е член на Шенген по въздух и море (ОБЗОР)

„Бях на 40 години, а днес съм на 80 години“, обяснява Робърт Гьобълс.

Снимка: bTV

14 юни 1985 година – името на Робърт Гьобълс остава завинаги в историята на Европа, защото е един от петте държавни секретари по това време, които са  подписали шенгенското споразумение.

Снимка: bTV

„Предложих да подпишем споразумението в село Шенген, защото мястото е символично заради разположението си. Никой не вярваше в процеса и успеха на това. Помня добре речта си от този ден. В края добавих изречението, че това, което ще подпишем, ще остане в историята. Всички се засмяха – дори и аз. Но съм бил прав. Ние написахме история“, отчита фактите Робърт Гьобелс.

Летище София към пътуващите: Следете дали полетът ви е към страна в Шенген или не

Днес близо 230 000 от работещите в Люксембург не живеят в там. Част от работниците в една от винарните в село Шенген идват от Франция, Германия и дори от България.

Снимка: bTV

„Аз живея във Франция. Студент съм там. Отскоро живея в малко гранично селце, което е недалеч от тук. Всяка сутрин пресичам границата, за да дойда тук на работа. Но това е Европа, не се усещат границите“, твърди французинът Джулс.

Снимка: bTV

Анри работи в същата винарна, но като келнер в ресторанта към избата. Точно както всеки един гражданин на Люксембург, той владее четири езика, а вероятно и повече.

Шенген по въздух и вода: Готова ли е страната ни с новия режим на граничен контрол?

„Какво ме доведе тук в Люксембург?! Главното езиците, защото тук се говорят много повече езици от един – немски, френски, люксембургски и английски. И така както се казва всичките нации около нас се съберат в Люксембург“, отчита Анри Михайлов.

Снимка: bTV

Според него приемането ни в Шенген ще е едно ново начало за България.

„Аз съм от Варна и баща ми е българин. Майка ми идва от Хаити. Аз също съм роден в Хаити. Израснал съм в България до 15 годишна възраст. След това се преместихме в Германия, тук – на границата. Живяхме пет години. И след това се преместихме в Люксембург“, разказва Анри Михайлов.

Влизаме в Шенген по вода от 31 март: Какви ще са промените за корабите и яхтите?

„Вчера ме попитаха от къде си. Аз казах: „Европеец съм“. Харесва ми да отговарям така. Тук е такова интернационално място. Живея в Люксембург, но пазарувам от магазините в Германия. Ходя на ресторант или да спортувам във Франция“, твърди Никола Рупърт, управител на винарска изба в с. Шенген, Люксембург.

„Да, отворените граници оказват влияние на националната идентичност, но в положителен аспект.

Снимка: bTV

Национализмът създава граници. Когато говорим за отворени граници, за мен това означава да отворим и психологическите, интелектуалните граници също“, пояснява Никола Рупърт.

В страните от Шенген – като например Люксембург, никъде няма работещи гранични пунктове. Преминаването от една страна в друга става напълно неусетно.

Снимка: bTV

„Казвам се Роджър. Дълги години бях кмет на община Шенген. През 2007-а засадихме дръвчета тук. Бройката им още тогава включваше България и Румъния“, отбелязва Роджър Вебър.

Шенген по вода: Специална демонстрация за bTV за това как се пази морската ни граница

Освен дръвчетата, когато България стане пълноправен член на шенгенското пространство, националният флаг на страната ни ще се вее редом до другите в сърцето на Европа – село Шенген.