Холандският писател Херман Кох е постигнал световно признание с романа си „Вечерята”. Романът е преведен на 55 езика, а само в Европа има продадени над 1 милион екземпляра. Оказва се вдъхновение за трима режисьори. Първата екранизация на книгата е през 2013 г. През 2014 г. се появява вторият филм към книгата, а миналата година на голям екран излиза третата адаптация на „Вечерята” – холивудска продукция с участието на Ричард Гиър, Клои Севини, Лаура Лини и Ребека Хол.
Първоначално този филм щял да бъде дебютът на Кейт Бланшет като режисьор, но впоследствие го взима Орен Мувърман.
Сюжетът се развива в снобарски ресторант с изтънчена биокухня, както е модерно напоследък, в който по време на „вечерята” родители трябва да решат съдбата на синовете си. Момчетата – къде на шега, къде нарочно, се закачали с бездомна жена, спяща пред банкомат. Но закачката се превърнала в убийство. Те заснемат това деяние с телефона си и когато видеото на умиращата жена попада в интернет, нещата излизат извън контрол.
„През 2005 г. нещо подобно се случи в Барселона, в истинския живот. Беше заснето от камерите на банката, която стопанисваше банкомата, а момчетата бяха арестувани на следващия ден и бяха осъдени на дълъг престой в затвора. Те бяха много млади, нямаха дори 18. Но това, което ме провокира да напиша книгата, беше, че ги видях по новините и си помислих: „Те изглеждат толкова симпатични, усмихваха се”. И си казах: „Това може да съм аз, може да е моят син! Идентифицирах се с тях”, разказа пред bTV Херман Кох.
Оказва се обаче, че синът му не е чел книгата. „Той не е голям читател, но прочете други мои книги след тази. Имаше толкова много внимание върху тази книга в медиите, че той веднъж ми каза: „Вече знам за какво е”, призна писателят.
„С времето започна да чете книгите ми, той е на 24 години и вече ги чете, преди да бъдат публикувани, защото аз държа на неговото мнение. Но, знаете ли, не хареса нито един от филмите за „Вечерята”, допълни Кох.
Самият писател също не е харесал нито един от филмите. „Но трябва веднага да кажа, че си мислех, че е най-добре за режисьора да бъде изцяло свободен. Причината, поради която не участвам в този процес, е, че когато съм приключил една книга, не се връщам към нея никога повече”, споделя Херман Кох.
„Иначе, когато отида на кино, гледам да не си мисля: „Я сега да видя какво са направили с книгата ми”. Опитвам се да си задам въпроса: „Това добър филм ли е? И моята интуиция е, че ако минат първите 10 минути и си мислиш: „О, Боже това не отива на добре” – в повечето случаи си прав”, допълва той.
А дали винаги ли взима случки и хора от истинския живот за книгите си?
„Мисля, че винаги имам прототип, от когото тръгвам, и след това дооформям в героя, който искам да създам. Също така никога не правя героя си злодей. Аз не атакувам никого, правя нов образ от този човек”, посочва авторът.
Според него да си писател не е професия, която избираш както другите професии.
„Беше през 60-те – 70-те, още в училище, когато осъзнах, че обичам да разказвам истории на съучениците си и да ги пиша. Така както другите играеха футбол или рисуваха, аз разказвах истории. И на по-късен етап дойде моментът, в който си помислих: „Това е чудесно, но дали мога да го превърна в професия. Бях вече 19-годишен”, спомня си Херман Кох.
„Един писател, не аз, е казал: „Не писателят избира темата на творбата си, а тя избира него”. Трябва да ви призная, ето например „Вечерята” е седмата ми книга или шестата. Всички книги са написани с един тон. Дори аз самият си задавам въпроса: „Защо пиша такива книги? Но те просто излизат от ума ми. Често мои приятели, които ме познават добре, казват: „Ти си толкова спокоен и приятен човек, а какво излиза от главата ти!”. Така че не знам, не мога дори да кажа, че харесвам книгите, които пиша, но ми харесва това, което се получава накрая”, обобщава писателят.
