Холандският писател Херман Кох е постигнал световно признание с романа си „Вечерята”. Романът е преведен на 55 езика, а само в Европа има продадени над 1 милион екземпляра. Оказва се вдъхновение за трима режисьори. Първата екранизация на книгата е през 2013 г. През 2014 г. се появява вторият филм към книгата, а миналата година на голям екран излиза третата адаптация на „Вечерята” – холивудска продукция с участието на Ричард Гиър, Клои Севини, Лаура Лини и Ребека Хол.
Първоначално този филм щял да бъде дебютът на Кейт Бланшет като режисьор, но впоследствие го взима Орен Мувърман.
Сюжетът се развива в снобарски ресторант с изтънчена биокухня, както е модерно напоследък, в който по време на „вечерята” родители трябва да решат съдбата на синовете си. Момчетата – къде на шега, къде нарочно, се закачали с бездомна жена, спяща пред банкомат. Но закачката се превърнала в убийство. Те заснемат това деяние с телефона си и когато видеото на умиращата жена попада в интернет, нещата излизат извън контрол.
„През 2005 г. нещо подобно се случи в Барселона, в истинския живот. Беше заснето от камерите на банката, която стопанисваше банкомата, а момчетата бяха арестувани на следващия ден и бяха осъдени на дълъг престой в затвора. Те бяха много млади, нямаха дори 18. Но това, което ме провокира да напиша книгата, беше, че ги видях по новините и си помислих: „Те изглеждат толкова симпатични, усмихваха се”. И си казах: „Това може да съм аз, може да е моят син! Идентифицирах се с тях”, разказа пред bTV Херман Кох.
Оказва се обаче, че синът му не е чел книгата. „Той не е голям читател, но прочете други мои книги след тази. Имаше толкова много внимание върху тази книга в медиите, че той веднъж ми каза: „Вече знам за какво е”, призна писателят.
„С времето започна да чете книгите ми, той е на 24 години и вече ги чете, преди да бъдат публикувани, защото аз държа на неговото мнение. Но, знаете ли, не хареса нито един от филмите за „Вечерята”, допълни Кох.
Самият писател също не е харесал нито един от филмите. „Но трябва веднага да кажа, че си мислех, че е най-добре за режисьора да бъде изцяло свободен. Причината, поради която не участвам в този процес, е, че когато съм приключил една книга, не се връщам към нея никога повече”, споделя Херман Кох.
„Иначе, когато отида на кино, гледам да не си мисля: „Я сега да видя какво са направили с книгата ми”. Опитвам се да си задам въпроса: „Това добър филм ли е? И моята интуиция е, че ако минат първите 10 минути и си мислиш: „О, Боже това не отива на добре” – в повечето случаи си прав”, допълва той.
А дали винаги ли взима случки и хора от истинския живот за книгите си?
„Мисля, че винаги имам прототип, от когото тръгвам, и след това дооформям в героя, който искам да създам. Също така никога не правя героя си злодей. Аз не атакувам никого, правя нов образ от този човек”, посочва авторът.
Според него да си писател не е професия, която избираш както другите професии.
„Беше през 60-те – 70-те, още в училище, когато осъзнах, че обичам да разказвам истории на съучениците си и да ги пиша. Така както другите играеха футбол или рисуваха, аз разказвах истории. И на по-късен етап дойде моментът, в който си помислих: „Това е чудесно, но дали мога да го превърна в професия. Бях вече 19-годишен”, спомня си Херман Кох.
„Един писател, не аз, е казал: „Не писателят избира темата на творбата си, а тя избира него”. Трябва да ви призная, ето например „Вечерята” е седмата ми книга или шестата. Всички книги са написани с един тон. Дори аз самият си задавам въпроса: „Защо пиша такива книги? Но те просто излизат от ума ми. Често мои приятели, които ме познават добре, казват: „Ти си толкова спокоен и приятен човек, а какво излиза от главата ти!”. Така че не знам, не мога дори да кажа, че харесвам книгите, които пиша, но ми харесва това, което се получава накрая”, обобщава писателят.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
