Обичаният басист и певец на Deep Purple - Глен Хюз ще изнесе концерт в София на 24 юни в Парк център "Юнак" по повод 50 г. от излизането на класиката Burn. Специално за "Тази събота" от дома си в Лос Анджелис той разговаря с Цвети Петрунова.
Здравейте Глен, удоволствие е, че се съгласихте на този разговор. Къде ви откриваме?
В момента съм у дома, в Лос Анджелис. Започнахме турнето, с което ще посетя и България, тук в Щатите преди около месец. Всъщност е късмет, че съм вкъщи за няколко дни, защото записвам нов албум и после пак се тръгва на турне. Доста се вълнувам за турнето и ми е трудно да записвам в студио, обичам и уюта на дома, но и живота на колела, а и се вълнувам да посетя и вас - българите скоро в София.
Кои бяха вашите вдъхновители, да хванете баскитарата и да не я оставите за повече от 60 години?
Това бяха „Бийтълс“, през ранните 60-те те бяха навсякъде в Англия, всъщност първо свирих на тромбон в училище, после прехвърлих на класическа и бас китара, след това дойде и пианото. Така започнах постепенно да бъда и композитор.
60-те определено са времето на британската музика „Бийтълс“, „Дъ Стоунс“, „Дъ Ху“, но вашите първи музикални стъпки започват с една не толкова популярна група „Трапийз“.
Да, така е. С тях направихме общо три албума, за мен „Трапийз“ беше най-любимата ми работа в банда, защото аз преди всичко съм солов артист, беше началото на една истинска кариера. Всяко десетилетие си има своята музикална вибрация, 70-те са различни от 60-те, а 80-те различни от 70-те, но за мен особено 1969 беше най-значимата година за развитието на поп и отчасти рок музиката. Тук отново ще спомена „Бийтълс“, те наистина завладяха света и създадоха един абсолютно нов стил на музика, стил - оцелял до днес.
Четири години, след тези първи срещи, ставате част от „Дийп Пърпъл“, интересно че първо като басист, а след това и като вокал на групата.
Да, те искаха два гласа, след като станах част от „Дийп Пърпъл“ те поканиха и Дейвид Ковърдейл като вокал и докато свирих на китарата двамата се превърнахме във водещи вокали, бях много щастлив от този процес. Няма да забравя първият ни съвместен концерт, през декември 1973 в Копенхаген, през този месец имахме още десет концерта, бързо навлязох ритъма, а чувството да си на една сцена с банда като „Дийп Пърпъл“ в самото и създаване е незаменимо, всички бяхме много, много щастливи.
Така започва и животът ви на истинска рок звезда, живот свързан с дрога, жени, постоянно пътуване, кое ви даде сила да оцелеете в този свят на изкушения. Как намерихте миналото отново?
Бях едва на 20, когато си толкова млад всичко и душевно и физически е на 100%, искаш да гребеш от живота с пълни шепи, няма страх, само щастие, всичко е ново. Тежки години, през 80-те бях част за кратко и от Black Sabbath, но дрогата толкова беше навлязла в живота ми, че нямам почти никакви спомени от това време. Бяхме млади звезди в света на рок енд рола, сега като се замисля какво съм правил, честно да си кажа съм благодарен, че в момента мога да си говоря с вас за това.
Неслучайно ви наричат "гласът на рока", има ли някой от вашето семейство, от който сте го наследили?
Да, баща ми имаше невероятен глас, той беше музикант любител и аз се учих да използвам капацитета на моя глас именно от него. Той винаги ми казваше да не съм изплашен от непознатото и да започвам отначало като нещо не се получи, както го чувствам, а не просто да се отказвам, вярвам му и мисля, че именно това ме задържа в музиката и до ден днешен. Дори и през последните години с групата Dead Daises творя музика не защото съм задължен, а защото се забавлявам, всеки ден, дори и тази сутрин, за мен е рутина, ставам, взимам душ и започвам пиша в студиото си тук у дома.
Коя песен ви описва най-точно в този период от живота ви?
Може би This time around на „Дийп Пърпъл“ – песен, която носи посланието да останеш в настоящето, в момента, да бъдеш в мир със себе си. Написах тази песен с Джон Лоу преди доста време и е странно, че през последно време се върти постоянно в главата ми.
В мир ли сте със себе си сега?
Да, определено съм в мир със себе си.
Може би не е случайно, че именно в това турне, за което споменахме, в началото правите реверанс към песента Burn на „Дийп Пърпъл“, съчетавайки и класическа музика в някои от парчетата, пристигате в България на 24 юни, кое е различното в това турне?
Истински обичам България, имам толкова много фенове, които очаквам да срещна с нетърпение на стадион „Юнак“, това отношение на публиката, което срещам в България, означава наистина много за мен. Толкова е хубаво да имаш такава фенбаза на тези години, да можеш да създаваш нова и нова музика и тя да достига до публиката, много съм щастлив.
След над 70 златни плочи, място в Алеята на славата и признание от целия свят, какъв би бил вашият съвет, към някой 15-годишен тромбонист, решил се да запее с бас китара в ръка
Да вярва в това, което прави, ако го обича, ако заспива с китарата си, ако вярва и осъзнава таланта си като подарък, нещо дадено от Бога да успее да го приеме по най-добрия начин и да го покаже на света, без да се страхува от този подарък.
