По данни на Министерството на правосъдието  през последните години се наблюдава ескалация на проявите на домашно насилие и увеличаване на броя на жертвите и на пострадалите.  За насилието от първо лице. Какъв е профилът на насилника? И този на психопата, според експертите?

Според статистиката на МВР всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Колко реално са жертвите обаче, не е ясно, заради тези, които не подават жалби.

Мария Делчева от Стара Загора вече не помни броя на жалбите, които е подала през годините. Има и няколко ограничителни заповеди.

„Многократно ме е биел и пред децата. Многократно съм пускала жалба през годините, викала съм патрулка. Задържат го за 24 часа. После се прибира -2-3 дни добре. И пак, и пак. Не спира. Още, и още продължава с тормоз“, разказва тя.

„GLAS с Тина Ивайлова“: Всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие

Имал ли е обяснение, всичките тези побоища и насилие за какво са?

Власт. Просто да властва.

С  бившия и съпруг били женени 16 години. Разведени са от 2 години. Имат две деца на: дъщеря на 14 години - Галения и син на 18 години - Пламен. Момчето е със Синдром на Даун, с тежка умствена изостаналост и 95% инвалидност. Жената твърди, че през всичките години и към момента е жертва на насилие.

„Търпиш, търпиш и в един момент казваш: Край. Аз не мога да се прибера вкъщи и да няма никой. Винаги има някой, който яде и пие или оркестър свири. Никога не е била празна къщата, винаги е имало някой у нас. Даже и съдийката попита при развода дали не искам нещо. Нищо не искам, само и само да се отърва“, разказва тя.

Бившият съпруг на Мария твърди, че никога не е упражнявал насилие срещу нея.

„Тя е пускала жалби, които не са основателни. Аз съм си понесъл наказанието, спазил съм си 7 месеца ограничителната заповед спрямо нея. Никога не съм я бил. За какво да я бия? Той Господ я е бил, аз ли да я бия?“, казва Иван Горанов.

За случая на Мария ни потърси нейната бивша свекърва, която от години живее и работи в Италия. Дешка Славова се притеснява, че жената ще влезе в черната хроника, нищо че със сина ѝ са разведени.

„Този човек аз съм го родила, аз съм му дала живот, но той има някакви психични отклонения. Той се радва, когато вижда жертвата да страда да се влачи по земята,  едва ли не да му целува и краката. Още вечерта на сватбата е пребил Мима, още същата вечер прави такива изпълнения“, разказва тя.

Твърди, че е ставала свидетел как синът и бие снаха ѝ и двете им деца.

„Мима стоеше на земята да преобуе памперса на Пами, той започна да я рита като топка в бъбреците и аз само това му казах: Защо правиш това? Какво искаш от нея? И той ме изгони като куче. Пами беше на 2-3 годинки, то не разбира детето. Чоплеше една мазилка, той започна да го бие в главата. Той е пребивал Галения, когато не знам колко малка беше. И Галения получи епилепсия. Това за мен не е човек, Той е садист. Те са разведени, той я варди по улиците на Стара Загора. На една бензиностанция, тя си зареждала колата и тоя пребива от бой, не знам дали тя ви го каза. Тя все го криеше. Мислеше, че ще се оправи. Няма да се оправи. Така се  е родил, така ще си отиде. На 25 август си бях в България, дойде при мени извади нож да ме убив.“, разказва Дешка Славова.

Дали и Мария е част от статистиката, според която  всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие? И защо според експертите в почти всички случаи насилникът е психопат?

„Психопатът не винаги е насилник, но насилникът мисля, че мога да твърдя, че винаги е психопат. Психопатите са хора, които не желаят да се съобразяват с писаните и неписани норми на обществото. Те са хора, които в името на задоволяването на собствените си потребности, са готови да минат през трупове, буквално“, обясни психиатърът Цветеслава Гълъбова.

Кое кара жени, жертви на домашно насилие, да търпят с години?

„В края на краищата те решават и избират да живеят в това, къде от страх, къде от срам. Къде, защото не виждат друг вариант“, казва криминалният психолог Тодор Тодоров.

Мария разказва, че след всеки побой съпругът ѝ се извинявал. А после всичко започвало постарому. С тормоз. Жената не споделяла с никой.

„Когато едно нещо продължи, в това число насилието, независимо дали е психическо или физическо, много често жертвите свикват с това. Особено, когато се стигне до първия шамар. Винаги след това следват или извинения, или заплахи. В случая, когато са извинения, се минава на варианта: "Извинявай! Сгреших, ама ти ме предизвика. Аз иначе знаеш, че не съм такъв човек". Това е манипулация, на която, за съжаление, много от жертвите се поддават. Не рядко домашните насилници са добри манипулатори.“, обяснява Тодор Тодоров.

След развода Мария няколко пъти извадила ограничителна заповед. В момента на нея и е наложена такава, за да не вижда сина си, който баща му не върнал при едно от посещенията при него. Със съпруга ѝ допреди няколко месеца били със споделени родителски права.

Според експертите решението е съдебно-психологическа експертиза, която ще покаже кой казва истината.

„GLAS с Тина Ивайлова“: Проверка след разследването за пътен ремонт по проект за 5 млн. лв.

„Тогава ще стане ясно. Имам предвид съдебно психологическа експертиза от криминален психолог“, казва Тодор Тодоров.

Съдът е наложил ограничителна заповед на майката, по искане подписано от сина ѝ. В протеста на решението на съда, майката се позовава на тежкото заболяване на сина си и оспорва твърдението, че Пламен е подписал собственоръчно и доброволно искането за ограничителна заповед.

„И назначиха психиатрична експертиза дали може да носи отговорност сам за себе си. И затова сега на 22 февруари ще имаме дело, за да преценят съда, трябва ли да имаме такава ограничителна заповед, която Пламен изисква. Той е с 95% увреждане и няма как да каже: „Аз не искам при майка си или при баща си“. Той не може да вземе решение сам за себе си“, добавя Мария Делчева.

Делото е за удължаване на тази ограничителна заповед. Резултатите от експертизата са изпратени в съда. На 22 февруари ще стане ясно остава ли в сила в заповедта  и какви са мотивите на съда да ограничи правата на майката. Тогава ще разберем и как приета молбата за ограничителната  заповед, подписана от сина и ,който е с тежка умствена изостаналост и Синдром на Даун. В същото време Мария води дело за пълно запрещение над Пламен, същото и за родителските права на Галения. След като завежда това дело, е извикана на разпит от полицията да обясни подробно защо завежда дело за запрещение.

Мария вече два месеца не е виждала сина си.

„Онзи ден в съда го видях, но просто това дете е уплашено с нещо. Никога не се е разделял с мен. Никога не се е държал по този начин. Опитвам се да намеря някакъв контакт, но казват, че не може като имам ограничителна заповед. Възпитателите питам. Казват, че не е същият Пламен. Много затворен, Пламен е уплашен. Той не иска да рисува. Той не знае дори и как да се грижи затова дете. Той в момента се чувства изоставен. Той не знае, че ти не си го изоставил. Той не знае, какво се случва. Не може да разбере, че примерно не му позволяват да ме вижда. Имах чувството, че беше дрогиран. Това дете никога не е гледало по този начин. Седнал и навел главата. Винаги децата ми са били на първо място. Винаги съм казвала истината, и винаги съм се грижила за тях. Най-важното за мен е децата да бъдат до мен“, казва Мария Делчева.

За да докаже истината, че е жертва на домашно насилие,  Мария се съгласи а се подложи на най-новата технология в детекцията на лъжата – айдетект плюс. Съпругът ѝ отказа.

„Това нещо може вие да го проверите в държавните институции. Това не е доказателство. То е ясно, че са ме украсили, нагласили са всичко. Те тук идваха и ми правеха обиск няколко пъти. Отглеждал съм наркотици, продавал съм по дискотеки, по казина. Оказа се, че няма такова нещо. Другото, което беше, карал съм дрогиран и пиян и съм застрашавал околните по улиците. И това се доказа, че няма такова нещо“, казва Иван Горанов.

„По това, което чух по телефона, определено мога да кажа, че тезата на мъжа малко ми издиша, така, че имаше много разлика в думите на двамата, което много ясно и точно го определяше. Човек, който повече иска да се разбере истината, това е жената, а не мъжа“, обяснява Тодор Тодоров.

За пръв път в ефира на bTV показваме какво е айдетект и резултатите от него, след като Мария се подложи на изследването.

„Айдетект е метод, който открива лъжата. Т.нар. детектор на лъжата, освен детектор на лъжата е детектор и на истината. Айдетектът сам по себе си говори, че детекцията става чрез окото, каналът е окото. Това е първата технология, като сега вече ние работим с Айдетект плюс, който е съчетание с полиграфа. Двата метода в комбинация имат валидност 97%. Не е по-добър от полиграфа, но е по-бърз като време. По-неинвазивен за лицето и е минимално намесата на човека“, обяснява криминалният психолог Христина Алексова.

“GLAS с Тина Ивайлова“: Общински служители карат служебни коли с екстри за хиляди левове

Резултатът от изследването, на което се подложи Мария, е:

„Изследването се отнася до поредният казус, касаещ домашно насилие, при който съпругът обвинява съпругата, че е напуснала децата. Изобщо семейството. Едно от децата е със Синдром на Даун. Резултатът е истина. Върху нея е упражнявано системно физическо насилие, по-конкретно то се е състояло в ритници, шамари. Тя посочи няколко ситуации, в които е била поваляна на земята. Била е ритана, по цялото тяло. Слава Богу. В този случай няма фатален край“, обяснява криминалният психолог Ивелина Иванова.

След броени дни е делото, в което съдът трябва да реши дали да премахне ограничителната заповед на Мария, за да види сина си след повече от два месеца. Продължаваме да следим този случай.

Междувременно в края на миналата седмица депутатите не приеха законопроекта за защита на жертвите на домашното насилие в пленарна зала. Според зам.-министъра на правосъдието Юлия Ковачева новият закон за защита от домашно насилие осигурява по-добра защита.

„Законопроектът премина през няколко комисии в народното събрание и там срещна подкрепа. Аргументите, с които беше отхвърлен в пленарна зала, намирам за неприемливи и считам, че не намират своята опора в текстовете от законопроекта. Възраженията и доводите, свързани с притесненията, че с приемането на тези изменения, че едва ли не децата ще бъдат принудително настанявани в институции. Всички съображения, изказани с т.нар. трети пол и останалите аргументи, които не считам за необходимо да преповтарям. Мисля, че нямат отношение към предлаганите изменения. Всъщност, със законопроекта се цели да се даде една по-адекватна защита на лицата, които са в риск, на лицата, които са пострадали. Не разбирам изказаните притеснения от народните представители“, казва тя.

Трябва ли да има национален регистър, защото това го предлагат и криминални психолози и потърпевши от домашно насилие?

Да, трябва да има национален регистър, защото към настоящия момент тази информация не се събира служебно, не се събира официално. Това препятства адекватната защита на жертвите от домашно насилие. В този национален регистър ще влиза цялата информация свързана с пострадалите от домашно насилие - с лицата, които са извършили домашно насилие, с предходни техни прояви.  Така че да бъдат защитени по оптимален начин пострадалите и лицата в риск от домашно насилие.

Законопроектът предвижда и по засилен контрол и взаимодействие между институциите полиция и прокуратура?

Да, предвижда такъв по-засилен контрол. Предвижда разширяване на мерките за защита от домашно насилие. Предвижда забрана за извършителите на домашно насилие да контактуват с пострадалите. Предвижда пренасочването им към съответни програми за преодоляване на агресията и гнева.

Да, защото от началото на тази година пак имаме такива случаи с фатален край?

Да, за жалост, те всъщност не намаляват, както показва статистиката, а напротив, увеличават се. Трябва да се каже, че и в деня, в който беше отхвърлен законопроектът, в медиите излезе новина за жена, която е убита от човека, с който живее. Когато започне да има една по-голяма координация между всички отговорни институции. Когато има по-голям контрол върху изпълнението на мерките. Когато действително предвидените изменения по отношение на съдебното производство намерят своето реално приложение в практиката и реално се улесни достъпа до правосъдие. Само ефикасното приложение на закона може да гарантира и да повиши доверието на неговите адресати и съответно да доведе до намаляването на ескалацията на случаите на домашно насилие.