Във време на криза, ако човек спре да чете, да слуша музика и да гледа театър, означава, че човешкото се е отместило крачка назад. Нека не забравяме, че и литературата, и филмите, с които бяхме докато стояхме затворени – това беше убежище.
Това заяви писателят Георги Господинов, чиито последен роман „Времеубежище“ излезе по време на пандемията.
За „Тази събота“ той разказа, че е писал книгата 2 години. Идеята пък е отпреди 10 години.
„Имах усещане за нещо тревожно във въздуха и ми се щеше да говорим за това, че във времето нещо е зациклило, спряло и хората ще започнат да търсят убежище срещу времето. Когато нямаш усещане за бъдеще, тръгваш да търсиш убежище назад в миналото“, сподели той.
Авторът слага последната точка през февруари. Обажда се на издателството, но му казват, че всичко е затворено и не работи заради пандемията. Книгата излиза малко по-късно – в късния април.
13-годишната му дъщеря, която той с усмивка определи „най-строгият ми критик“, също е прочела романа.
Тази вечер в Созопол ще бъде представянето на книгата "Времеубежище".
Вижте още във видеото!
