Ниска раждаемост и силна миграция – това са причините за обезлюдяване на българските села, смятат писателят и географ Георги Бърдаров и антропологът доц. Рачо Стоев.
„Това, което се случва в България, е част от световните процеси, не сме изолиран остров. В началото на 19 век градското население в света е 3%, сега е 53%, а до края на този век ще е 70%. Имаме държави като Германия, Белгия, Исландия, където градското население е 90%- това е естествен процес. Ниската раждаемост също“, посочи Георги Бърдаров в предаването „Тази сутрин“.
Според него обаче, този процес на свръх урбанизация, на обезлюдяване на малките населени места, ще достигне точка на насищане и след това ще има обратен процес.
„В момента има и обратна тенденция на миграция от града към селото, защото самото население е застаряло, то се връща на село. Във Франция има селища, където 85% от младежите напускат селото си, за да се върнат след пенсия“, обясни и доц. Рачо Стоев.
Според географа Георги Бърдаров, пандемията няма да промени нищо в демографията на България и дори временно някои хора да се върнат в малките населени места, после пак ще отидат там, където имат работа.
„В бъдеще млади хора, така наречените дигитални номади, все по-често ще предпочитат екологичната среда на селата, отколкото забързания динамичен живот в градовете.
Това обаче ще бъдат села от изцяло нов тип, каквито вече има в Западна Европа“, смята той.
Всяка година намаляваме с около 40-50 000 души – колкото един средно голям град в България, тази година и повече заради пандемията 17000 смъртни случая повече тази година, посочиха експертите.
„Ниската раждаемост е породена от обективни фактори и е характерна за цяла Европа. Можем да повлияем върху смъртността, която е свръхвисока и върху младото население. Дори да раждат по едно – две деца, ако остават в България, това ще повиши контингента на младото население“, отбеляза Георги Бърдаров.
Той припомни, че имаме една от най-ниските средни продължителност на живота в ЕС.
„България и Германия са на първо място в света по брой на хора над 60 години в едно домакинство, само че в Германия има значително по-голяма продължителност на живота“, отбеляза и доц. Рачо Стоев.
