Димитър Бебенов улавя и съхранява фотомигове повече от половин век. Събира със страст късчета от света в обектива на своите фотоапарат и камера. Обиколил е повече от 20 страни. Има над 100 документални и учебни филма, 34 от тях - удостоени с наши и международни награди.
25 години работи във военната киностудия. Персонажите и сцените от този период носят особен емоционален заряд. Сред най-ярките му образи са тези на Фидел Кастро, Индира Ганди, Раул Кастро и Де Гол. Притегателната сила на небето и Космоса го отвеждат в звездното градче в Русия. Част от филмите му са посвети на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
Димитър Бебенов е роден в никополското село Въбел. Фотографията го вълнува от дете. Днес е на 88 години и казва, че все още има какво да даде на света със своите фотоапарат и камера.
"Фотожурналисти има много, обаче малко са тези, които знаят кога да натиснеш спусъка и да направиш снимката. Знаеш, че имаш един филм в камерата с 36 пози и трябва да съобразиш кога да натиснеш бутона." - казва фотографът.
Гагарин пред обектива
"Моето кръщение беше, когато Юрий Гагарин пристигна в Плевен, космонавтът. Валеше проливен дъжд. Първи разбрахме, че няма да кацне в Телиш, а в Каменица. Само аз единствен снимам", спомня си Димитър.
"С фотоапарата и с кино камерата аз успях да направя 21 фото снимки на Гагарин през целия ден, но повече гледах да стане киното. Бяха ми дали 3 ролки 16 мм. Вечерта гледам минава моят материал целият и аз от радост не мога да се стърпя. Ако не беше Гагарин... след няколко дена, дойдоха "По света и у нас", ангажираха ме да стана нещатен кореспондент на телевизията. Започнах да снимам интензивно и с камера, и с фотоапарат и започнах да участвам във фото изложби", разказва Димитър Бебенов.
В Звездното градче при Сатурните
"Ще лети нашият космонавт и началникът на военната киностудия каза: "Под секрет, ти ще бъдеш оператор на новия космонавт - първия български космонавт". При посещението в Звездното градче вече беше подбран Георги Иванов и Александър Александров - дубльор. С режисьора 6 пъти съм бил в Звездното градче, в безтегловност съм бил в голям самолет. Космонавтът плува, а ние сме вързани с камерите.", спомня си фотографът.
"Аз бях по време на подготовката, ден преди да излети Георги. Комисията нашата заседава, а след малко влиза председателят на Съветската комисия и казва: "Вашите космонавти положиха изпит и двамата са отличници. Ние си отиваме, вие решете кой да излети."
Димитър Бебенов участва в изготвянето на филм за първия български космонавт в два варианта - ако Александров стана първи и, ако Георги излети първи. След като Георги Иванов излита, копията от видеото с Александров са изгорени кадър по кадър на клада, спомня си фотографът.
В Звездното градче в Москва, Димитър ходи няколко пъти и създава добри връзки с космонавтите от цял свят. Една от любимите му срещи е с кубинските космонавти, които вижда по време на посещение в Куба. Там той прави интервю с Раул Кастро, в качеството си на фото репортер към военната киностудия. Като такъв той обикаля над 20 страни по света.
Без билет в небесата
"Само аз единствен още в началото на военната студия пожелах да снимам от самолет. Не си само пътник, ти си с камера и фотоапарат в ръцете си и си доволен, че вършиш нещо, дето малко хора го вършат. Ето това е чувството - нещо, което малко хора вършат тая работа. Летят 3-ка самолети и ти го проследяваш, той се наклони, проследяваш ги – това е феерия.", разказва Димитър.
"Погледи срещнати, профил, анфас
нечие щастие тича до нас"
- из "Хора и улици"
"Опознаваш света. Аз съм снимал и селяни, и работници в заводи, и военни, особено пък в армията.
Личности съм снимал от Де Гол до Тодор Живков, но впечатление ми направи Фидел Кастро - беше много динамичен, фотогеничен, със своята брада... Интересни снимки имах с него, но нито една снимка не е оцеляла.
Започнах да правя ревизия на тези стари снимки. Имам 10 000 филма и около 5-6 000 фотоса изкопирани. Започнах да ги пресявам, но не знам тези внуци, имам 4 внука и 5 правнука, сигурно ще ги изхвърлят на боклука. Имам това чувство, защото на много места в кофите за боклук виждам такива на мои колеги филми, изхвърлени на боклука. Жал ми е. ", споделя Димитър.
"С изтръпнали пръсти на спусъка
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти"
- из "Фотограф"
"Аз, ако не снимам, все едно съм умрял. Само един от моите внуци се интересува от кино и фотография.
Мечтата ми е да дойдат някои от тези малките, новородени правнуци и да поеме моите идеи, моето призвание, което е било до сега. Да станат блестящи фотолюбители - първо е хубаво да станеш фотолюбител, пък то само ще дойде професията фотограф. А на мен ми се иска да снимам съвременните хора, новите хора, младите хора. Като снимам младежи и деца, и аз се чувствам млад.", споделя Димитър.
