Тя е първата жена начело на организацията от нейното създаване. Освен това Джианоти е сред стоте най-вдъхновяващи жени в класацията на „Гардиън”, една от личностите на годината на списание „Тайм”. Също така е сред стоте най-влиятелни жени в класацията на сп. „Форбс”.   

- Г-жо Джианоти, Вие сте първата жена начело на ЦЕРН. Как го приемате – като личен успех или като успех за жените?

Мисля и се надявам, че съм избрана на първо място заради моята научна компетенция. Но съм щастлива, че съм жена в тази роля, защото позицията ми е насърчаваща за младите жени, които обмислят кариера в областта на науката, а се колебаят, защото не мислят, че имат нужните качества за такава кариера.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Аз не съм единствената жена на ръководна позиция в ЦЕРН. Надявам се, че повече и повече жени ще намерят вдъхновение да развиват кариера в сферата на науката.

- Вие сте и първият директор на ЦЕРН, който ръководи два поредни мандата.

Искам да благодаря на всички членове в ЦЕРН – за мен е чест и привилегия, но и голяма отговорност. Мисля, че преценката в този момент е била, че постът има нужда от продължителност в името на следващите големи проекти.

Снимка: btvnovinite.bg

- Колко усилия бяха необходими, за да станете лидер в сфера, в която доминират мъже? 

Не знам дали е трябвало да работя повече от колегите си мъже – със сигурност науката е трудна, както и много други кариери в живота. Никога обаче не съм чувствала дискриминация. Или поне не съм предполагала, че съм дискриминирана. Но знам, че много други жени имат такива трудности. Въпрос на късмет е и да си в среда, в която усещаш уважение.

Добавя още, че в момента в ЦЕРН около 20% от работещите са жени. Което е далеч от равнопоставеност, но когато се присъединих към ЦЕРН през 1994 г., процентът беше по-малко от 8. Така че имаме напредък.

- От ранна възраст ли се интересувате от физика?

В гимназията изучавах хуманитарни науки, а след това – музика. Не се бях насочила към науката, но бях много любопитно момиче. Изумявах се от вселената, да гледам към небето, към звездите. И исках да разбера от къде идват и къде отиват звездите. В някакъв момент си помислих – беше повече като интуиция, защото нямах необходимите основни във физиката, в математиката… И си помислих, че физиката ще ми позволи да си отговоря на тези въпроси.

- Мечтала сте да станете балерина и свирите на пиано. Как съчетавате науката с изкуството?

Мисля, че всички аспекти от човешката креативност и любопитство са обединени. Не правя разлика между изкуството и науката – и двете са проявление на любопитството. Можем да видим, че и хората на изкуството се вдъхновяват от науката – в една сграда има изкуство в архитектурата, но има нужда и от математически и инженерни основи.

Когато композирате соната, има правила за хармония, които трябва да уважавате и след това идва креативността. И обратното – най-фундаменталните закони във физиката са базирани на принципа за симетрията, който е и принципът на красотата. В някакъв смисъл хармонията, изкуството и симетрията са основа и за природните закони.

Джианоти е важна част от откриването на Хигз бозона, наричан още Божествената частица. Когато се случва експлозията след сблъсъка с частици, тя е говорител на проекта – и именно тя съобщава за откритието. „Откриването на Хигз бозонът е и благодарение на работата на хиляди учени и инженери през много десетилетия и с много експерименти. Беше отборна работа. Но аз бях част от този проект от началото.”, добавя тя.

- Колко значимо беше откриването на Хигз бозона за науката?

Беше много голямо откритие, защото Хигз бозонът е много важна частица. Той беше липсващото парченце в теорията,която описва елементарните частици и взаимодействието им – нарича се Стандартен модел.

Хигз бозонът много специално откритие и защото има специални качества – квантови числа, които са напълно различни от тези на другите елементарни частици. Той обаче остава обект, който трябва да проучим детайлно в бъдещето.

Снимка: btvnovinite.bg

- А какво предстои за Големия адронен колайдер?

След два успешни периода, Големият адронен колайдер в момента не работи. Целта е да го подновим, за да работи с по-голяма енергия. За да събира повече информация. А повече информация означава, че ще можем да изучим по-редки феномени, дори Хигс бозонът в по-голяма дълбочина, както и други частици.

- Работи ли се по идеята за по-голям колайдер?

Физиците в ЦЕРН, сред които и българските, развиваме стратегията си. Обикновено това се случва на всеки 6 години. Вече обмисляме бъдещ колайдер, след като настоящият преустанови работа. Имаме два варианта – линеен колайдер и кръгов колайдер, какъвто е и настоящият, но по-голям. Проучваме и двата варианта и се надяваме, че през следващата година вече ще можем да изберем единия или другия.

- Върху какво работите в момента?

Търсим отговорите на отворените въпроси. Тъмната материя е мистерия. И се опитваме да я създадем в колайдера – частицата, която я създава. Опитваме се да разберем защо Вселената е съставена почти изцяло от тъмна материя. И много други въпроси, които не разбираме. Не мога да кажа какво ще открием. Но мога да ви кажа, че ще направим най-доброто, за да отговорим на тези въпроси. Отговорът им се крие в майката природа.

- Какво знаем и какво не знаем за Вселената?

Познаваме само 5% от нея. Само 5% са направени от материята, от която сме направени вие, аз и обектите около нас. Останалите 95 процента са направени от друга материя и енергия, която не познаваме.. Имаме още много за учене и за откриване. Затова е вълнуващо.

- Кое във Вселената най-много Ви впечатлява?

Красотата. Красотата на вселената и съвършенството на законите. Фактът, че фундаменталните закони в природата са базирани на принципите за симетрия и за естетика. И фактът, че съществуваме заради несъвършенството на тези симетрии. Те са разрушени на малки местенца, които ни разрешават да съществуваме. Тези аспекти ме вълнуват.

- Разкажете ни за работата на България с ЦЕРН. Важна ли е страната ни?

Много е важна. България се присъедини към ЦЕРН преди точно 20 години. И през изминалите 20 години партньорството ни става все по-голямо. Имаме над 100 учени от България, които работят в ЦЕРН. Страната е и важна част от основните изследвания, открития и измервания на ЦЕРН, при развитието на технологиите и индустриите. Но и от технологична страна – България е много активна при адаптиране на технологиите към обществото, което е част от мисията ни.

Например, World Wide Web – разработен е от ЦЕРН и е прехвърлен към обществото, но има и други примери. Например, възможностите за лечение на рак чрез протони и йони. Това се прави чрез т.нар. „адронна терапия”. Това са машини, базирани върху знанията на ЦЕРН. В момента има проект за създаването на подобен проект на Балканите, а България е една от страните, които подкрепят проекта.

- Мислите ли, че бихме имали такъв успех при лечението на рака, ако не бяха откритията в сферата на физиката?

Със сигурност технологиите на ЦЕРН допринася като част от традиционните терапии. Когато атакуваме туморите с рентгенови лъчи, те се разпръскват и към други части на тялото ни. Протоните и йоните обаче се фокусират само върху тумора, а не около околните тъкани. Което е предпочитан метод за лечение на тумори на деликатни места, като например в ретината или при рак при децата. Това е много важно взаимодействие.

- Вие сте една от стоте най-вдъхновяващи жени според „Гардиън” през 2012 г.; част сте от класацията за човек на годината на сп. „Тайм”. Освен това сте и сред стоте най-влиятелни жени в света според класацията на сп. „Форбс”. Какво е посланието Ви към жените в науката? 

Посланието ми към жените в науката е, че е чудесно да работиш в областта на науката.  И няма нищо по-удовлетворяващо от подобряването на знанията ни за човечеството. И ако искат да се занимават с наука, да го направят с мотивация, с увереност, с ентусиазъм. Но и със скромност. Защото само чрез скромността можем да бъдем най-добрата версия на себе си. Отдаденост, ентусиазъм и скромност.