Тя е първата жена начело на организацията от нейното създаване. Освен това Джианоти е сред стоте най-вдъхновяващи жени в класацията на „Гардиън”, една от личностите на годината на списание „Тайм”. Също така е сред стоте най-влиятелни жени в класацията на сп. „Форбс”.   

- Г-жо Джианоти, Вие сте първата жена начело на ЦЕРН. Как го приемате – като личен успех или като успех за жените?

Мисля и се надявам, че съм избрана на първо място заради моята научна компетенция. Но съм щастлива, че съм жена в тази роля, защото позицията ми е насърчаваща за младите жени, които обмислят кариера в областта на науката, а се колебаят, защото не мислят, че имат нужните качества за такава кариера.

Аз не съм единствената жена на ръководна позиция в ЦЕРН. Надявам се, че повече и повече жени ще намерят вдъхновение да развиват кариера в сферата на науката.

- Вие сте и първият директор на ЦЕРН, който ръководи два поредни мандата.

Искам да благодаря на всички членове в ЦЕРН – за мен е чест и привилегия, но и голяма отговорност. Мисля, че преценката в този момент е била, че постът има нужда от продължителност в името на следващите големи проекти.

Снимка: btvnovinite.bg

- Колко усилия бяха необходими, за да станете лидер в сфера, в която доминират мъже? 

Не знам дали е трябвало да работя повече от колегите си мъже – със сигурност науката е трудна, както и много други кариери в живота. Никога обаче не съм чувствала дискриминация. Или поне не съм предполагала, че съм дискриминирана. Но знам, че много други жени имат такива трудности. Въпрос на късмет е и да си в среда, в която усещаш уважение.

Добавя още, че в момента в ЦЕРН около 20% от работещите са жени. Което е далеч от равнопоставеност, но когато се присъединих към ЦЕРН през 1994 г., процентът беше по-малко от 8. Така че имаме напредък.

- От ранна възраст ли се интересувате от физика?

В гимназията изучавах хуманитарни науки, а след това – музика. Не се бях насочила към науката, но бях много любопитно момиче. Изумявах се от вселената, да гледам към небето, към звездите. И исках да разбера от къде идват и къде отиват звездите. В някакъв момент си помислих – беше повече като интуиция, защото нямах необходимите основни във физиката, в математиката… И си помислих, че физиката ще ми позволи да си отговоря на тези въпроси.

- Мечтала сте да станете балерина и свирите на пиано. Как съчетавате науката с изкуството?

Мисля, че всички аспекти от човешката креативност и любопитство са обединени. Не правя разлика между изкуството и науката – и двете са проявление на любопитството. Можем да видим, че и хората на изкуството се вдъхновяват от науката – в една сграда има изкуство в архитектурата, но има нужда и от математически и инженерни основи.

Когато композирате соната, има правила за хармония, които трябва да уважавате и след това идва креативността. И обратното – най-фундаменталните закони във физиката са базирани на принципа за симетрията, който е и принципът на красотата. В някакъв смисъл хармонията, изкуството и симетрията са основа и за природните закони.

Джианоти е важна част от откриването на Хигз бозона, наричан още Божествената частица. Когато се случва експлозията след сблъсъка с частици, тя е говорител на проекта – и именно тя съобщава за откритието. „Откриването на Хигз бозонът е и благодарение на работата на хиляди учени и инженери през много десетилетия и с много експерименти. Беше отборна работа. Но аз бях част от този проект от началото.”, добавя тя.

- Колко значимо беше откриването на Хигз бозона за науката?

Беше много голямо откритие, защото Хигз бозонът е много важна частица. Той беше липсващото парченце в теорията,която описва елементарните частици и взаимодействието им – нарича се Стандартен модел.

Хигз бозонът много специално откритие и защото има специални качества – квантови числа, които са напълно различни от тези на другите елементарни частици. Той обаче остава обект, който трябва да проучим детайлно в бъдещето.

Снимка: btvnovinite.bg

- А какво предстои за Големия адронен колайдер?

След два успешни периода, Големият адронен колайдер в момента не работи. Целта е да го подновим, за да работи с по-голяма енергия. За да събира повече информация. А повече информация означава, че ще можем да изучим по-редки феномени, дори Хигс бозонът в по-голяма дълбочина, както и други частици.

- Работи ли се по идеята за по-голям колайдер?

Физиците в ЦЕРН, сред които и българските, развиваме стратегията си. Обикновено това се случва на всеки 6 години. Вече обмисляме бъдещ колайдер, след като настоящият преустанови работа. Имаме два варианта – линеен колайдер и кръгов колайдер, какъвто е и настоящият, но по-голям. Проучваме и двата варианта и се надяваме, че през следващата година вече ще можем да изберем единия или другия.

- Върху какво работите в момента?

Търсим отговорите на отворените въпроси. Тъмната материя е мистерия. И се опитваме да я създадем в колайдера – частицата, която я създава. Опитваме се да разберем защо Вселената е съставена почти изцяло от тъмна материя. И много други въпроси, които не разбираме. Не мога да кажа какво ще открием. Но мога да ви кажа, че ще направим най-доброто, за да отговорим на тези въпроси. Отговорът им се крие в майката природа.

- Какво знаем и какво не знаем за Вселената?

Познаваме само 5% от нея. Само 5% са направени от материята, от която сме направени вие, аз и обектите около нас. Останалите 95 процента са направени от друга материя и енергия, която не познаваме.. Имаме още много за учене и за откриване. Затова е вълнуващо.

- Кое във Вселената най-много Ви впечатлява?

Красотата. Красотата на вселената и съвършенството на законите. Фактът, че фундаменталните закони в природата са базирани на принципите за симетрия и за естетика. И фактът, че съществуваме заради несъвършенството на тези симетрии. Те са разрушени на малки местенца, които ни разрешават да съществуваме. Тези аспекти ме вълнуват.

- Разкажете ни за работата на България с ЦЕРН. Важна ли е страната ни?

Много е важна. България се присъедини към ЦЕРН преди точно 20 години. И през изминалите 20 години партньорството ни става все по-голямо. Имаме над 100 учени от България, които работят в ЦЕРН. Страната е и важна част от основните изследвания, открития и измервания на ЦЕРН, при развитието на технологиите и индустриите. Но и от технологична страна – България е много активна при адаптиране на технологиите към обществото, което е част от мисията ни.

Например, World Wide Web – разработен е от ЦЕРН и е прехвърлен към обществото, но има и други примери. Например, възможностите за лечение на рак чрез протони и йони. Това се прави чрез т.нар. „адронна терапия”. Това са машини, базирани върху знанията на ЦЕРН. В момента има проект за създаването на подобен проект на Балканите, а България е една от страните, които подкрепят проекта.

- Мислите ли, че бихме имали такъв успех при лечението на рака, ако не бяха откритията в сферата на физиката?

Със сигурност технологиите на ЦЕРН допринася като част от традиционните терапии. Когато атакуваме туморите с рентгенови лъчи, те се разпръскват и към други части на тялото ни. Протоните и йоните обаче се фокусират само върху тумора, а не около околните тъкани. Което е предпочитан метод за лечение на тумори на деликатни места, като например в ретината или при рак при децата. Това е много важно взаимодействие.

- Вие сте една от стоте най-вдъхновяващи жени според „Гардиън” през 2012 г.; част сте от класацията за човек на годината на сп. „Тайм”. Освен това сте и сред стоте най-влиятелни жени в света според класацията на сп. „Форбс”. Какво е посланието Ви към жените в науката? 

Посланието ми към жените в науката е, че е чудесно да работиш в областта на науката.  И няма нищо по-удовлетворяващо от подобряването на знанията ни за човечеството. И ако искат да се занимават с наука, да го направят с мотивация, с увереност, с ентусиазъм. Но и със скромност. Защото само чрез скромността можем да бъдем най-добрата версия на себе си. Отдаденост, ентусиазъм и скромност.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!