Френският писател Ерик-Еманюел Шмит е сред най-четените френскоезични автори и драматурзи в света. Той посети България по случай отбелязването на 70-годишнината на големия български актьор и директор на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин.
С двамата се срещна и разговаря Диана Любенова.
Господин Шмит колко Ви е часът?
Шмит: Не знам. Може би, 11:50.
Защо нямате часовник?
Шмит: За мен истинското време е времето, в което живеем. Не е времето на часовниците, външното време. Един истински поглед трае безкрайно време, докато на часовника е един миг.
А защо не понасяте огледала?
Защото не ми казват това, което очаквам да чуя. Очаквам да приличам на Ален Делон, а всъщност не. И затова Ален Делон играе мен.
Къде се оглеждате тогава?
Аз всъщност се промених. Вече се помирих с огледалата. Първо защото от известно време играя на сцена и се налага да се гримирам, тоест няма как без наличие на огледало. И второ, защото след смъртта на майка ми, започнах да се вглеждам в огледалата, защото виждам нея.
Господин Донкин, за Вас колко важно е времето?
Времето го измервам със смисъла, който се случва. Иначе времето изтича, а тогава няма смисъл. Всичко отива на вятъра
Всъщност времето Ви събира днес. Специален ден е за всички нас, защото бележите 70 годишнината на господин Донкин в Народния театър, в една роля което Вие господин Шмит не само сте написали, но и играете на сцената. Как се роди тази идея, да се съберете на сцената?
Идеята се роди на един обед, от който аз исках да убедя господин Шмит, че трябва да се случи нещо. Хората биха могли да живеят, но и същевремeнно да говорят на различен език. Първоначално не беше съгласен, но към края на обеда започна да гледа по по-особен начин и ми каза, че идеята ми е достатъчно идиотска, за да бъде направена. Съответно аз реших да му я предложа отново в момент, в който той не може да и откаже. Сега и двамата сме съпроводени от особени усещания и страх за това, което трябва да направим. А страхът е по-скоро очакване, любопитство от един особен контакт, поне за нас.
Това ще остане ли в историята на Българския театър?
Донкин: Аз не зная дали това ще остане в историята на Българския театър, но със сигурност е един подарък и отношение към българската култура, театър и всички мои колеги.
Господин Шмит, а защо до известна степен "Ибрахим" и "Цветята на Корана" се смятат за автобиографична пиеса?
Това, което е автобиографично в пиесата в "Ибрахим" и "Цветята на Корана" е самия господин Ибрахим, тъй като се вдъхнових от моя дядо. Дядо ми беше занаятчия, съвсем обикновен човек. Той дори не знаеше, не си даваше сметка колко е интелигентен. В своята истинска същност той беше философ. Неговите мълчания, както и това което казваше, думите му имаха голям смисъл. Неговият поглед в пиесата блестеше. Това, което винаги казвам, е че когато излизам на сцена, сякаш го възкресявам.
Вашите родители са били атеисти? Какво ви заинтригува в Християнската религия?
Като начало, аз съм атеист, роден в семейство на атеисти и учен като такъв, а освен това правих дисертация върху един атеист Дидро. На 28 години ми се случи нещо изключително. Едно пътуване в пустинята Сахара, в която влязох като атеист и излязох от нея като вярващ. Прекарах една мистична нощ под звездите в пустинята, която се оказа огнена нощ, променяща живота ми. Когато се завърнах от това пътуване до пустинята, започнах да чета всички мистични книги без значение на коя религия са. Една нощ прочетох 4-те евангелия и тогава направих ново откритие за себе си – откритието на любовта.
А защо казвате, че Моцарт е спасил живота Ви?
Защото е истина. Бях на 15 години и бях в състояние на юношеска депресия, характеризираща се със самоубийствени пориви. Отидох на репетиция на "Сватбата на Фигаро", заведен от нашата преподавателка в операта в Лион. Така за 4 минути моята депресия беше излекувана. Излезе певица на сцената. Изведнъж видях нещо толкова красиво, което може да придаде смисъл на живота ти.
Има толкова много красота, заради която си струва да се живее. Затова и продължавам да съм все така жаден, любопитен, любознателен за нея. Мисля, че това е нещо, над което психотерапевтите могат много сериозно да се замислят, а именно лечение чрез красотата. Самият аз смятам, че много от хората по света са останали живи или са излекувани благодарение на красотата.
Сравнявате ли изпълнението на господин Донкин с Вашето?
Разбира се. Няма нищо по откриващо за един актьор от това, когато той играе един моноспектакъл, защото в такъв спектакъл той играе всички роли. Това, което аз виждам у Мариус е представяне на всички възрасти. Присъства както детството, така и мъжествеността, тоест всички етапи на възрастта.
Какво предизвикателство беше този текст?
Донкин: Този текст го търсих съвсем съзнателно. Желанието ми бе да постигна диалог с зрителите. Основен мотив беше да реализирам представата за съвместно съжителство.
Господин Шмит, бихте ли играли в пиеса, в която Вие не сте авторът?
Не. Моят основен повод да съм актьор е, защото аз все пак съм изборът на това.
А как Шмит играе Шмит?
Шмит играе Шмит, както Шмит пише Шмит. Героите минават през мен когато излизам на сцената. Държа се като кристална чаша, а героите са тези, които издават звук от нея.
Искам да Ви задам следния въпрос за Омар Шариф, който приема да играе в филма след много дълго отсъствие. Това е неговото завръщане. Всички знаем, той е световно уважаван египетски актьор. Как той прие да изиграе ролята на господин Ибрахим?
Когато му предложихме ролята, той наистина смяташе, че е приключил с кариерата си. По това време Омар Шариф беше фалирал, но живееше в един голям хотел в Париж, който не можеше да си позволи да плаща. Единственото условие да остане в този хотел бе, че всеки следобед в 17 ч. той ще се появи в лобито на хотела, за да видят всички посетители на хотела, че прочутият Омар Шариф е техен клиент. По този начин, използвайки момента, че той е там, пъхнахме сценария под леглото в неговата стая. Беше беден, но все така принц. Веднага след като прочел сценария, се обадил на продуцента и казал следното: "Ще намерите стар актьор, който да изиграе стареца, но стар арабин, който да изиграе стария арабин – по-добър от мен няма да откриете".
За него бе много важно да изиграе тази роля, защото като повечето араби от средния Изток, той се намираше на един кръстопът между религиите. В неговото семейство имаше представители на всички религии – както и на юдеизма, така и на християнството, и на исляма. Той се справи прекрасно с тази роля. Аз често ходих да го наблюдавам на тези снимки, благодарение на които станахме много добри приятели и така до неговата смърт. Много често ми повтаряше следното: "Даваш ли си сметка за всички интелигентни неща, които ме караш да изричам?".Той наистина беше разбрал всичко, което аз исках да вложа в този образ.
Господин Шмит, написали сте емблематични вариации специално за Ален Делон. С него сте имали известни разногласия. Разбрах в изречението: "В царството на животните има само два вида, които наистина са тъпи – хората и кучетата". С какво заменихте кучетата?
Да, така е в това изречение се говори за кучета. В оригиналния превод авторът казва, че котките се егниматични животни. Ален Делон искаше да изиграем пиесата с кучета. По тази причина заради него смених котките с кучета. Въпреки това, в оригиналния текст оставих котките, защото аз съм привърженик и на двата вида животни.
Всяка година щом се видим, той казва, че ще изиграе вариациите и всеки път не го прави.
Донкин: Ситуациите много се повтарят, защото и покойният Стефан Данаилов казваше така (смее се).
Господин Шмит, как реагирате, когато Ви предизвикат? Вашият счупен нос вследствие на подобна ситуация ли е?
Не, не. От години в френската преса се твърди, че съм играл бокс и по този начин съм си счупил носа, но истината е, че по рождение съм си така. Никога не промених носа си, защото това си е моят собствен нос и аз си го харесвам така. Ако знаете колко е удобно човек да е едър и да е със сякаш счупен нос. Когато бях млад хората се дърпаха, защото съм едър и със счупен нос, а сега се дърпат, защото съм познат и известен.
Човечността не е ли по силите на света на хората?
Донкин: Всичко е кодирано вътре в човека. И всеки извървява пътя към самоусъвършенстването.
Шмит: Аз мисля, че човечеството трябва да си дава сметка не затова колко е силно, а по-скоро затова колко е крехко. Ако човек даде сметка на себе си колко е уязвим, това означава, че разбира че и другият е такъв. Тогава той става по-мирен и самият той уязвим. Ако си дадем сметка за крехкостта на нашите мнения и убеждения, това ще ни помогне да приемем и мнението на другите.
В седмицата на любовта сме. Вие спасявани ли сте някога от любов?
Аз мисля, че съм много разглезен от живота. Винаги съм умеел да обичам и да бъда обичан благодарение на моите родители. Така че любовта не е само в живота ми, но и в моите книги.
Какво Ви казват и Ви подаряват хората, които срещате?
Аз много обичам да се среща, с публиката след представленията. Това, което най-много ме радва е когато хората ме посрещат едновременно със сълзи и усмивка. Много хора ми казват "Разплакахте ме. Сърдите ли ми се заради това?" , а аз отвръщам: "Не в никакъв случай."
Желая Ви успех от целия екип! Много Ви благодаря! За мен беше чест!
