Астрономическото лято вече е факт, а културният афиш на столицата е препълнен с множество културни събития на открито. От 1 до 3 юли предстои единадесетото издание на най-големия свободен фестивал за градска култура и музика A to Jazz в Южния Парк. А той ще бъде открит от легендарния китарист Джон Маклафлин. Броени дни преди стъпването му на българска сцена Цвети Петрунова разговаря с него от дома му в Монако.
"До 11-годишен пианото беше моят инструмент. Един следобед по–големият ми брат донесе китара вкъщи, свири малко, стана му скучно и ми каза: "Оттук нататък тази китара е твоя". Изсвирих точно един акорд и се влюбих толкова силно, началото на любовната ни авантюра с китарата", сподели Маклафлин.
"На 13 години първата фламенко плоча се озова вкъщи - полудях, просто полудях, фантастични китаристи, исках веднага да бъда като тях, но живеехме в дълбините на северна Англия, където все още никой не беше чувал за фламенко, нямах маестро, единственото място от където можех да се развивам беше грамофонът с плочите. А после една плоча на Джанго Райнхард, за първи път ми показа красотата на джаза", допълни той.
"Може да го наречеш карма, съдба - за мен те са в комбинация с истински късмет. Причината да се запозная с Майлс Дейвис, е не защото той ме нае, а защото неговият барабанист Тони Уилямс - един от най–великите барабанисти на всички времена, е чул страничен мой запис с друг барабанист и така започнахме да работим заедно в това невероятно десетилетие, особено краят на 60-те - в социално, духовно и музикално отношение. Ерата на "Бийтълс", "Бийч Бойс", "Ролинг Стоунс" и по това време много от музикантите вземахме ЛСД, беше напълно легално до 1972 г., и имаше нещо велико в това, по никакъв начин - не защитавам вземането на дрога и опиати, но като музиканти под тяхно влияние започнахме да си задаваме много важни въпроси за живота. Защо съм тук, кой съм аз, колко невероятен е светът, в който живеем. Няма нищо логично в него, той е просто безкрайно красив и магия, всички тези големи въпроси на съществуването... А да намериш отговор на тези въпроси в консуматорския свят на Запада беше невъзможно, така че всеки поглеждаше към Азия, по-скоро Индия, аз започнах да медитирам, да правя йога - медитацията е като храна за мен, процес на вътрешна промяна. Защото когато променяш себе си, едва тогава неосъзнато променяш и света. Наскоро написах една малка поема, тристишие: Преходната реалност е преходна по своята красота и любов, защото всички ние сме преходни", сподели Маклафлин.
"Най-големият урок за всички времена е да се освободиш от собствената си важност. Аз все още съм в работен процес, защото егото е доста устойчиво. Иначе Джими Хендрикс беше невероятен китарист със сигурност, но преди всичко изключително скромен, светът извън музиката му беше напълно обикновен… Всъщност голяма част от легендарните музиканти, с които съм работил бяха така, без претенции за величие, защото те вече бяха велики, нямаше какво да доказват пред света", каза той.
"Много съм щастлив, че идвам в България [на 1 юли за фестивала A to Jazz]. Имам стар приятел, който е художник в София - Владимир Кучик. Ние се познаваме от 20-30 години, аз му пращам плочи, той картини, нямам търпение да го видя. Но съм щастлив да бъда в София най–вече заради младата публика на фестивала. Очаквам много млади хора, живеещи в този толкова поляризиран свят, между войни и пандемии, свят толкова различен от този, в който аз израснах, когато за последен път преди 26 години посетих София", спомни си той.
"Не се притеснявайте, бъдете щастливи. Това е единственото нещо, което бих ви казал, защото животът е прекалено кратък и няма време за угриженост", е съветът на Маклафлин към всички млади хора.
