Последните дни водата опустоши домове и ниви. Село Калотина остана без мост, а десетки семейства са на ръба на оцеляване.
На 11 декември побеснялата вода на река Нишава заля един от мостовете в село Калотина. Опустоши пътища, нахлу в градините и домовете на хората.
За минути дворът на Мария е под вода. По-голяма от Дунава беше, страшно беше, казва тя.
Дни след наводнението, което се оказа истински кошмар за местните, се връщаме в селото, за да видим как едни от най-потърпевшите хора се съвземат след бедствието.
След водата калта се е настанява в двора на 62-годишния Валентин. Живее сам, препитава се, като гледа животни. Повече обаче губи при наводнението.
„Опитах да спася животните, но не можах, защото водата ме спря – вълна от 1 метър … Конете изведох само“, разказва той.
Надява се на помощ, но надеждата му засега остава напразна.
На село мъжът оцелява без пенсия. За да поправи щетите по къщата си, разчита на двете си ръце и на подкрепа от семейството си.
В съседния двор ледената река нахлува бързо. Но това не спира 65-годишната Мария да нагази във водата, за да спаси животните.
„Всяко едно агънце се ражда пред очите много ми беше мъчно, жестока гледка като виждаш даден живот да умира“, казва жената.
Кошарите са под вода. Това принуждава семейството да прибере животните в къщата си.
Въпреки че има право на помощ от държавата от 375 лева, Мария е скептична, че парите ще стигнат до пострадалите.
И преди животът е изправял Мария пред изпитание - не само с водна стихия, но и с коварна болест.
„Имам карцином на гърдата, минах през много тежки лъчетерапии .. Слава на Господ, за момента няма, но при тоя стрес може да се отключи. Просто съм корав характер. Животът е това – борба за оцеляване“, казва Мария.
Сега хората, които пострадаха от водната стихия, са притеснени, че властите се бавят с описването на щетите. Страхуват се да пият и водата от чешмата.
Разделяме се с надеждата, която крепи местните хора - че няма да останат забравени.
