В дните на Страстната седмица семейството е онази движеща сила, която ни връща усмивката и надеждата за по–добри дни. В морската ни столица живее едно истински голямо семейство, отдало живота си на вярата - отец Алексей, съпругата му Дима и шестте им деца.
„Последно решиха да направят хола вкъщи на ледена пързалка – сипаха веро и започнаха да се пързалят“, разказва майката Дима.
„Белите никога не спират“, добавя бащата – отец Алексей.
Децата са Антон на 13 години, Ана на 9, Андрея на 8, Анастасия на 5, Алексия на 2 и Ангела на 1 годинка.
Варна, морето и сините вълни пазят детската глъч на своите деца и любовта, която ги е създала. Любов от една история, започнала в двора на храма преди деветнайсет години. До днес плюс шест деца, продължаваща вяра и нестихващ шум.
„Тя беше много срамежлива в началото, ние се запознахме на 31 август 2003 г. в двора на храма. Попитах колко е часът, но тя не ми отговори. После постепенно така след беседите се разхождахме и много се смеехме, търсеше постоянно моята компания и аз просто неусетно се влюбих в нея“, разказва отец Алексей.
„Искахме да имаме голямо семейство още тогава и си мечтаехме за това. Той тогава реши да се запише да учи за свещеник“, добавя и съпругата му Дима.
Така вълнението от прегръдката с първата рожба Антон е причината Дима да реши да следва за акушерка. Докато тя завърши, отец Алексей става свещеник във Варна, а семейното щастие продължава да се множи.
Бащата на Алексей е кубинец от Хавана, завършил е Военноморското училище във Варна и синът му е живял повече със своите баба и дядо в България.
„Този оптимизъм, които го има в кубинците, всъщност на мен много ми помага като свещеник“, споделя отец Алексей.
„Ние имаме три стаи – голям хол с две спални. В едната спалня спят децата, в другата ние. Децата имат двуетажни легла, там спят и играят заедно. Пълен хаос е вкъщи навсякъде“, отбелязва Дима.
„Ключът към всичко е прошката, в края на деня трябва да сте си простили“, казва бащата отец Алексей.
За него щастието не е индивидуално понятие, а общото щастие е много по–важно.
