На 7 февруари алпинистът Боян Петров щеше да навърши 49 години. Екипът на bTV се срещна с неговата дъщеря Тея Петрова, за да получи отговори на въпроса какво е твоят баща да е бил един от най-смелите хора в България и да е покорил короната на света.
„Има една песен, която я свързвам с него, не точно защото той много я е слушал и с него сме я слушали. Една българска песен: „Даже мен да ме няма на белия свят...Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят“. Точно и заради това, първите цветя нали са кокичетата, в Княжево имаше кокичета и той винаги всяка година ги е снимал, мене ме е снимал с кокичетата, така че кокичетата са едно цвете всъщност, което ми напомня за него“, споделя Тея.
За името си момичето разказва: „Майка ми доколкото знам е гледала някакъв филм, в който главната героиня се е казвала така. Знам, че е станало объркване при записването на името ми и съм била Дея една година, но баща ми винаги много е държал да съм Тея с Т и с Я, да е име кратко и да не се съкращава“.
„Мисля, че винаги съм се интересувала около хората и всичко случващо се около тях, също така всички ментални болести, винаги ми е било много интересно, и затова знам, че особено в България не се говори много, остава на места тема табу, а пък е много, много важно менталното здраве“, разкрива Тея.
„Знам, че има места, на които сме ходили, но аз примерно съм им забравила имената, за което той би ми се разсърдил, но ходили сме много на Боянския камък, много пъти не, съм ги броила, в Княжево. Той в музея като работеше винаги ме е взимал, аз там по някакъв начин съм се занимавала, докато той е работил, ходили сме много на море, на Арапя винаги ходехме всяка година, ходили сме по–пещери всякакви“, спомня си Тея.
За любовта към екстремните преживявания момичето споделя, че не тръгва толкова често и не ѝ идва отвътре да ги измисля, но „но ако той ми предложи примерно, ще съм ей така първа писта“.
„Не знам доколко е екстремно, но може би за моята възраст е така, когато съм била на пет- шест точно на този Боянски камък, на който ходихме, той е снизен и от едната страна се пропада, под наклон и влизаш малко под камъка и аз веднъж вървях по пътеката и се изхлузих доста надолу, десетина метра надолу и той се плъзна така, за да ме хване и аз тогава се бях супер изплашила, и гледах така с ококорени очи, а той много ми се смя“, разказва Тея.
, но споделя, че иска да изкачи и някой планински връх над 3000 метра.
След смъртта на баща ѝ Тея заминава за Швейцария, където майка ѝ си е намерила работа и в момента завършва клинична психология.
Тея споделя, че ако сега може да попита баща си за нещо, то е как е изградил своята дисциплина и да я научи на нея, на „неговия хъс и желание“.
Вижте повече във видеото.
