През седмицата се навърши една година от 7 октомври - едно от най-кървавите нападения на „Хамас“ над Израел. За това време неумолимо статистиката сочи стотици жертви.

В ръцете на „Хамас“ все още има израелски заложници, палестинци продължават да страдат в невъзможна за живот Газа, а военният конфликт се разрасна и погълна и ливанската терористична организация „Хизбула“. За близката среща и с „Хизбула“, и с „Хамас“ – с бившия израелски дипломат Даниел Кармон от убежището в дома му, разговаря Виктория Петрова.

Като израелски дипломат Дани Кармон има много истории, за които да говори, но започва разказа си с случилото се през 1992 г. Оказва се повратна година в неговия живот.

Тогава „се среща“ с „Хизбула“. Среща, която преобръща живота му. Тогава е заместник-посланик на Израел в Аржентина, а „Хизбула“ е току-що оглавена от елиминираният преди по-малко от месец Хасан Насрала.

Даниел Кармон - бившия израелски дипломат: И на 17 март 1992 година в един много спокоен есенен ден, защото през март е есен в Буенос Айрес, та този хубав ден се превърна в ад. Кола експлоатира пред посолството на Израел, разруши сградата. Бяха убити 29 души. Десетки бяха ранени. И както ви казах, животът на много други се промени.

Губите съпругата си там?

Даниел Кармон: Да, съпругата ми беше убита при тази атака на „Хизбула“, майката на 5-те ни деца. Имах един много добър приятел, работихме заедно в Аржентина. По време на атаката срещу посолството 92-ра бях ранен по главата. Приятелят ми пък оцеля по време на атентата срещу Еврейския център в Аржентина през 94-та. Работихме заедно преди бомбите и след тях. Дойде в Израел, сега живее в Израел. И двамата му синове бяха отвлечени от „Хамас“. Така че ние двама оцеляхме при атаките на „Хизбула“, а сега двамата работим заедно към организацията, която помага на семействата на отвлечените от „Хамас“, опитвайки се да върнем отвлечените му синовете. Затворихме кръга. Това е историята на нашия живот.

Но година по-късно, остава въпроса как допуснахте 7 октомври да се случи?

Даниел Кармон: Задавате най-важният въпрос, който си задаваме всяка сутрин, като се събудим. Ние сме толкова отдадени на сигурността, това е част от нас, децата ни отиват в армията, имам и дъщеря, която е в армията, но това е въпросът. Мисля, че трябва да изчакаме краят на войната, за да се разследва. За повечето израелци, ние сме още на 7 октомври 2023 г. с въпросите, които и вие задавате, със зверствата, като от Средните векове, невероятно.

Но светът видя кадри и от Газа. Стотици, хиляди жертви. Вие също имате жертви, но как отговаряте за жертвите в Газа?

Снимка: bTV

Даниел Кармон: Не съм сигурен за този брой, но да - има, без съмнение, картината говори сама по себе си. Никой не иска и не бива да отрича това, но трябва да ви уверя, че голям брой от убитите хора са терористи.

Но сред жертвите има и деца

Даниел Кармон: Те са терористи, не говоря за децата. За всеки невинен е жалко, никой не иска да убива невинни. Но ние знаем, че често терористите използват хората за жив щит.

Знаете ли бих искала да ви попитам, защо толко бурно реагирате, когато чуете думите окупация и геноцид. С какво не сте съгласен?

Даниел Кармон: Окупацията не е „мръсна“ дума, тя е наложена ситуация и не е нужно да се връщаме към 1967 г. Бил съм в ООН много години и другата страна се опитва да използва думата окупация по негативен начин и ние се налага да реагираме. Но ако погледнете безпристрастно окупацията не е незаконна, ако има преговори или потенциал за преговори с другата страна. Геноцид е нещо друго – това е дума, която описва нещо, което нямаме в Близкия изток днес. …Да използваш думата геноцид за хора, които са били подложени на геноцид от тях самите?! Ние знаем какво е геноцид, това е волята на потисника да изтрие хората от земята. И това е, от което израелците страдат. Геноцид има в Руанда и на други места, но никой не говори за тях. Но да се казва, че Израел, който се бори с тероризма, че извършва геноцид - e възмутително и затова реагираме така.   

Снимка: bTV

Възможен ли е мир?

Даниел Кармон: Ако ме питате дали докато сме живи ще видим истински мир, не мога да ви кажа, мога само да се надявам. И съм сигурен, че има много от арабска страна, които смята, че можем да го постигнем. Защото няма друга алтернатива. Не е алтернатива да се избиваме едни други. Тези, които смятат, че като се избиваме-  решаваме проблемите, трябва да бъдат редуцирани до нула. Така че оста на злото, водена от Иран, има няколко свои членове като Йемен, днешен Ливан, защото знаете Ливан беше много спокойна държава, но беше превзета от екстремисти, от Иран, от Сирия в миналото. Русия и Китай подкрепят оста на злото. Оста на мира трябва да неутрализира, не искам да казвам конфронтира, но да уравновеси оста на злото. И в оста на умереността, водена от САЩ, трябва да видим САЩ, западните държави като Великобритания и Франция, регионални партньори като Саудитска Арабия, Емирствата, Египет, Йордания, Израел и палестинците. Искам да видя палестинците да се присъединяват към тази ос.

Но как, с държава или как, къде? Къде са палестинците във всичко това?

Даниел Кармон: Палестинците са на 20 минути от тук. Ако искам да отида в Ерусалим, отивам и виждам Рамала от мое ляво. Трябва да има някакъв вид споразумение. Това вероятно не е възможно днес. Но това трябва да бъде края на играта, да имат желание да бъдат умерена държава. Хората вече говорят за това. САЩ говорят вече за това, Саудитска Арабия... Не мога да ви кажа как точно ще проработи.

Продължи да четеш