Три жени, обединени от любовта си към родното село, възстановяват част от неговата история като възраждат часовника на църквата, а след това ще върнат живота на разрушеното читалище и килийното училище в Искра.
На юг от Първомай, между овощните градини и старите зидове се е сгушило село Искра. Преди век тук е имало над 5000 жители. Днес са около 1000. И докато някои бавно си тръгват, други упорито се връщат. А три жени събуждат времето, за да създадат едно малко сдружение, което започва да създава чудеса.
„Родена съм в Болницата в Искра може би на пет метра от училището, Работила съм като възпитател учител и 28 години като директор на училището, като такава се и пенсионирах“, разказва Величка Йорданова Чурчулиева.
Израснала съм в село Искра, то е любимото ми село. Занимаваме се със земеделие с моето семейство“, казва Диди Ушева.
„Не съм искренка. Преди малко повее от 7 години дойдох в Искра, преди това живях 30 години в Германия работих, работих като учител по житейски умения етика и религия“, споделя Светла Дичовска.
„Идеята е на един мой познат, който живее в Пловдив, той ме се обади, за да каже, че е намерил майстор за поправката на часовника и ми даде идеята, защо не се заемеш да направиш едно сдружение, да го кръстим „Възраждането на Искра“, да се заемем с някои дейности, които не са удобни на управляващите и не искат да се занимават с тях, след което се съгласих и реших да поканим още две дами, за да станем тройка“, разказва Светла Дичовкса.
След часовника идва ред и на читалището. На втория етаж – вече има изложбено пространство. Музейна сбирка, създадена от двама неуморни братя археолози. През уикендите – Величка и Светла отварят вратите. Посрещат. Разказват. Пазят. Но сцената, по която навремето са се разигравали пиеси, днес тъне в руини. Както и големите коридори.
„Някога тук се провеждаха венчавки, кръщенета, аз самата съм венчана в тази ритуална зала, както и двете ми деца са кръстени. В този вид е читалището вече, тъй като ремонт не е правен от много години“, разказва Величка.
„Много млади хора се включват. Познавам повечето в селото и те ме познават. Отзовават се все повече хора, искаме селото да се развива“, казва Диди.
„Винаги съм им казвала – каквото е било, може пак да бъде. Това е една голяма крачка към бъдещето. Моето убеждение е, че смисълът на човешкия живот е да направиш света около теб малко по-добро място за живеене“, добавя Светла.
А следващата им цел – килийното училище. Построено през XIX век, днес тъне в забрава. Известно време е ползвано дори за склад на дърва.
