Да си далеч от близките си: Семейство разделено между Русия, Украйна и България

Войната в Украйна разделя много хора от техните близки. Такъв е случаят с една бесарабска българка, която от години живее в България. Нейните близки са разделени  между Одеса и Москва. 

В цветния кабинет на доц. Свитлана Бачурска трудно се говори за войната в Украйна.

„С болка в сърцето, имам роднини и в Русия, и в Украйна и всички са просто потресени, в шок са“, казва доц. Бачурска.

Европа очаква броят на бягащите от войната да надхвърли 4 млн. души

Специални пратеници на bTV са на границата на Украйна с Румъния

По време на детски лагер през 80-те години украинката се влюбва в страната ни. Баща й е бесарабски българин, а майка й е с украинска и руска кръв. Свитлана научава български, учи медицина в Пловдив. И така повече от 20 години нейният втори дом е България,  въпреки че родом от Одеса.

„Този прекрасен град, който надявам се да оцелее, да запази своя облик след това, което му се случва“, казва Свитлана.

Споделя, че половината й семейство няма да напусне Украйна.

Снимка: btvnovinite.bg

„Засега всички мои роднини са там, много са борбени и не искат да напускат, целият им живот е там. Разбирам и другите, уплашени са, особено тези, които са с малки деца. Тези, които са от моя роден град Измаил, където съм израснала, там много близко има военно поделение и морска гара със стратегическо значение. Просто хората се притесняват за живота си! Че ще бъдат бомбардирани, покрай това, че живеят  много близко  до  военни поделения“, разказва Свитлана.

Близките ѝ в Измаил изкарват нощите в бомбоубежища. Другата половина от фамилията ѝ остава в Москва.

„Непрекъснато сме във връзка, непрекъснато се подкрепяме един друг. Леля ми и братовчедките ми в Москва – не вярват в това, което се случва. Казват: „Все едно сънуваме страшен сън“. Много минорно настроение, изключително са притеснени, не могат да спят. Леля ми е израснала в Украйна, в Кишинев е учила, след това се е омъжила в Москва. Цялото й минало и детство е свързано с Украйна“,споделя доц. Бачурска.

Само че не е сън – нито за тези, които напускат дома си, нито за тези, които остават у дома с риск за живота си.

„И в Донецк леля ми – съпругът ѝ е в момента болен, голям проблем, той няма как да бъде транспортиран. Мисля, че организират пренасочване към друг град, държим връзка с тях“, казва Свитлана.

По данни на УНИЦЕФ заради войната над 1 милион деца са напуснали дома си. А 100 000 бягат от защитените домове и интернати в Украйна. И търсят убежище в чужди, но братски държави. Именно те трябва да бъдат защитени, казва и д-р Бачурска, която от години лекува малки пациенти, болни от рак.

„Как на децата си да обясним, че трябва да спят в бомбоубежища? Как да преживееш раздяла със съпруга си, без да знае дали ще го види жив? за всяка една жена мъжът е нейното стабилно бъдеще, което в момента е под въпрос“, казва Свитлана.

От България доц. Бачурска организира хуманитарна помощ за приятели ѝ и колеги патолози от Киев. Споделят ѝ, че в болниците липсват медицински консумативи за кръвопреливане. Въпреки това украинските лекари се борят за своите пациенти.

„Войната тече, а в това време се раждат хора, други се разболяват, животът си търси неговото. За наше щастие могат да се съхраняват материали, да се фиксират във формалин. Ако заболяването вече е наистина животозастрашаващо, могат да се оперират, след това да се изследват. Тези неща не търпят отлагане, нали зарари това, че е война, животът си продължава!“, казва Свитлана.

На 18-тия ден от руската инвазия в Украйна, народът на обсадената страна не губи силата на духа си, убедена е бесарабската българка.

„Украинци са изключително свободолюбив, упорит народ, просто те казват – ние ще стоим до края!“, казва лекарката.

На километри от Украйна мечтата за лекарката в България е една – много скоро да прегърне любимите си хора.

„Просто да се видите, да се съберете, да пътувате – това сега остава мечта“, споделя доц. Бачурска.