Питали ли сте се някога какво е да посветиш живота си на миналото? Световноизвестният историк проф. Бетани Хюз пътува им България и прави своите открития.
Вижте какво каза тя в интервю специално за предаването „Тази събота“ по bTV, което направихме със съдействието на Viasat History.
Здравейте, г-жо Хюз, каква е причината да решите да бъдете част от света на историята?
Добър въпрос. Знаете ли, докато бях дете в Англия, историята беше една от най-непопулярните науки, хората я смятаха за скучна и незначителна. Често чувах да казват: „О, не искаш да се забъркваш в това“, но аз вътрешно знаех, че е вълнуващо. И така, едва петгодишна, посетих първата си изложба, там се сблъсках с биографията на Тутанкамон и неговата невероятна златна маска.
По-късно попаднах на други статуи - красивите богини от Крит. Може би се сещате, те са невероятни същества, държат змии върху голите си гърди, имат тези наистина свирепи очи, помислих си: „Кои са те?“. Тогава моят преподавател каза, че ние всъщност все още не знаем, истински ли са те, дали са жрици или богини или обикновени жена.
Реших, че трябва да стигна до истината за тяхната съдба, да превърна този свят на мистерия в мой свят. Така че, всичко започна като едно много ранно откривателско пътешествие, една детска страст.
Жените в историята. Посвещавате голяма част от изследваната си на фаталната Елена от Троя, хубавата Елена. Какво успяхте да научите за нея, тя мит ли е?
Да. Елена от Троя, най-красивата жена в света на историята. Докато преоткривах нови неща за нея, се опитвах да сглобя мита и археологията, да видя как съвпадат. Да, намерих гроб с надпис Helénē от времето на Троянската война. Но не мога да кажа, че тя е съществувала на 100 процента.
Знам едно - нейната история се корени повече в реалността, отколкото в приказките. Всяка година има археологически разкопки. Открито е нещо, което е свързано с нейния свят. И това са реални исторически събития, така че мисля, че нейната история се доближава все повече и повече до фактите, а не до измислицата. Защо го правя, хиляди години историците пишат за Елена като един от най-големите врагове в древната история, просто защото е жена. А аз искам да ѝ дам един малко по различен статут, доближаващ се до реалността.
Когато се върнете към най-древните времена, кой е въпросът, който винаги остава? И мислите ли, че скоро ще намерите отговор?
Основното правило на моята история е, че никога не казваш никога, защото никога не знаеш какво ново доказателство ще се появи като археологически разкопки или някакво историческо изследване.
И мисля, че да изпитваш съчувствие към хората от миналото и да се опитваш да си представиш какво е чувството, да имаш същите надежди и страхове, които имаме и днес, но да живееш в този много различен свят това е ключът на разбиране.
Затова въпросът, който винаги задавам е свързан преди всичко с емоцията, сякаш говоря с героите от миналото: „В безопасност ли сте? Чувствате ли се щастливи? Какви са вашите амбиции? В какво вярвате света?“. Много лични въпроси. И така никога не се чувствам самотна като историк, защото имам всички тези герои от миналото, които пътуват с мен. И са някак по-живи от всякога.
В момента снимате у нас, трети сезон на популярната ви поредица „Съкровища с Бетани Хюз“. Не сте за първи път в България. Какво Ви накара да се завърнете?
Обичам България, това е четвъртото ми посещение на тази прекрасна страна, която първоначално дойдох да изследвам като историк, а след това се върнах да снимам в Nu Boyana Studios, правехме голям проект за Древен Рим. А от месец заедно с моя екип организираме този специален епизод за трети сезон. Древната българска история е завладяваща.
А преминавайки към съвременната история, да видим как България все още се справя с комунистическото си минало. Радвам се, че този наш проект ще бъдат гледан от стотици милиони хора по света. А всички тук са много гостоприемни и помагат в изследваната ми.
Като специалист по древна история. България също е част от този древен свят. Къде са най-добрите места за намиране на съкровищата на България според вас?
Прекарах последните няколко седмици в Тракийската долина на царете. Неслучайно тя е в центъра на България. Там има необикновени, необикновени, красиви артефакти. Чудесата на златото, което се обработва, и гробниците, които се откриват – те са просто невероятни.
Мисля, че като пътешественик можете лесно да дойдете и да прекарате три седмици в пътуване из България, откривайки един вид културна пътека от съкровища. Посетих Пловдив и базиликата, която е част от античния Филипопол. Необикновено място, с интересна структура. А новия археологически музей е просто прекрасен.
Тракийските съкровища. Имате ли доказателства за технологията на правене на тези съкровища в Древността?
Винаги се питаме: „Как тези древни цивилизации са могли да успеят във фината изработка?“. Моята най-голяма истина е, че хората дори и да са живели в Медната ера, или пък в праисторията, са били същите като нас. Просто са се фокусирали върху по-различни технологии са намирали по-бавно решения на проблемите. Така че ако имате критичната маса на когнитивната група, което означава, че имате достатъчно хора, които имат брилянтни идеи или пък просто седят около лагерния огън заедно, тогава всичко е възможно.
Все още можем да ги гледаме и да си мислим, че са най-красивите произведения на изкуството, но това, което не знаем, е психологията на създаването им. И така, ние знаем технологията, но не знаем какво се е случвало в главите им, когато са създали това злато, защото изглежда са смятали, че по някакъв начин ги свързва с божественото. това е моята работа като историк, а всички археолози също работят тук, за да се опитат да наредят заедно пъзела на миналото.
Как успявате да научите студентите, на които преподавате в Кеймбридж да наредят този пъзел правилно?
Мисля, че основното ми послание към студентите и всеки, който обича историята, е, че винаги трябва да уважаваме миналото. Защото, ако ценим миналото, то ценим и настоящето, ставаме съпричастни. Винаги трябва да помним, че когато гледаш предмет от археологически разкопки, това не е просто предмет, той е бил нечие притежание. Това било чаша, която някой е обичал , или бутилка за парфюм, която някой е използвал преди любовна среща.
Влизаш в обувките на притежателя, в неговото време и се опиташ максимално да разбереш защо е действал по определен начин. всичко опира до уважение и разбиране.