Природата у нас ни дарява с красота, но освен всички други възможности да ѝ се насладим е и тази да оседлаеш и поемеш по поля и планини на кон.
Конният туризъм отдавна е популярен у нас, а традициите които имаме, датират векове назад във времето. Конят е бил и е верен наш спътник и до днес.
Наталия и цялото ѝ семейство се установяват у нас в „Розовата долина“, като пренасят и обогатяват нашите традиции за езда.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Идваме от Киргистан, централна Азия и преподаваме на учениците си езда. От 30 години съм плътно в седлото. Не мисля, че има и ден в който фа съм пропуснала. Това е нещо страхотно. Колкото и да си имал натоварен ден и да си бил натоварен психически, това е един чудесен начин да релаксираш. Като се качиш на коня, животът ти се променя“, посочи Наталия Ангелова, инструктор по конна езда.
Тези интелигентни животни изискват обич и внимание, и още нещо:
„Даже не работи това обичай ме и аз ще те обичам при конете. Връзката се гради не само с обичта, но и с проявата на характер. Проявата на характер от ездача трябва да е по силна, конят да се подчини на ездача колкото и това да звучи не много добре, защото ние им отнемаме свободата за да получим ние свобода“, добави Наталия.
„Нашата база е само една отправна точка за един поход или урок. Всичко, което постигаме, е навън сред природата. България е страхотно място за конен туризъм. В България има голям потенциал за развитие. България има още да се развива и откъм коневъдство, и откъм туризъм, и е голяма ниша“, каза още тя.
Силата на коня е забележителна и изисква от нас да сме подготвени.
„Нашата цел е да ги научим те да яздят безопасно. Това са животни, тежащи над 400 килограма, и са с рефлекси по-добри от професионален боксьор. Човек трябва да повярва на животното и на себе си“, обясни Димитър Колев, инструктор по конна езда.
Ако има по нещо, по което сме близки с народа на далечен Киргистан, това е, че дълбоко в нашите корени ние сме конен народ, а Игор разказва за навярно едно от най-тежките състезания с коне, в което лично се е състезавал.
„Кокбару в момента е спорт, но иначе е традиционно занимание на млади, здрави, силни мъже, които са традиция от векове в Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и въобще в централна Азия. Това е генетика, това им е вродено. Това е част от живота им. Те така оцеляваха с години и оцеляват и сега. Това е част от тяхната култура. Азиатският стил на езда и европейският стил на езда се различава. По стойка на седлото, по дължина на стремето, по държането на коня по време на различни алюри“, коментира Игор Ангелов.
Конната езда като спорт допълва общуването ни с конете по един забележителен начин.
„Според мен ездачът се привърза към коня и обратното. Има коне, или поне аз така смятам, които си харесват ездача и има професионални ездачи, които да не могат да скачат толкова добре с даден кон“, обясни Ана Гочева, управител на конна база.
„Тренираме ги, обучаваме деца и по-напреднали състезатели. Ние ги качваме на разходка от 2-годишна възраст. Качваме ги, като до тях си стои инструктор, който ги води и те така общуват с коня. За уроците по езда взимаме децата над 7-8 годишна възраст за обучение, за да са физически укрепнали. За да си добър състезател, трябва да имаш добър кон, а добрите коне са скъпи и е скъпо удоволствие. Като цяло, ако искаш да яздиш само за удоволствие вместо фитнес или някакъв друг спорт, това е напълно достъпно“, допълни Гочева.
Ездата, освен всичко друго, е един природосъобразен начин да сме в природата, без да нарушаваме нейната хармония.
Рубриката „Да откриеш България“ се реализира съвместно между bTV и Министерството на туризма.