Една от най-пострадалите държави от тероризъм е Франция. Докато светът отбелязва 20-ата годишнина от атентатите от 11 септември, Франция започна безпрецедентен процес срещу извършителите на най-кървавите атаки в Европа, когато на Стад дьо Франс, в няколко кафенета и в концертната зала Батаклан загинаха 130 души, а над 400 бяха ранени.
На 13 ноември 2015 г. терасите на парижките барове и ресторанти са пълни.
Катрин Бертран е в зала Батаклан. Започва концертът на рок-групата Eagles of Death Metal. Никой в залата все още не знае, че в този момент вече се стреля по десетки хора в различни кафенетата.
"Бях на балкона в залата, чух нещо, което приличаше на бомбички. После разбрах, че е далеч по-сериозно. Видях мъртви хора долу в публиката. Успях да стигна до едно стълбище. Не можехме да излезем, стреляше се. В някакъв момент имаше затишие между изстрелите и аз се втурнах. Тичах… Няколко дни след това нещата изглеждаха добре. Нямах физически наранявания, не бях загубила близък, уж всичко беше наред...", започва разказът си тя.
Две седмици по-късно, Катрин минава покрай строителни работи на улицата. Чува бормашина.
"Шумът е същият като от калашниците. Изпаднах в неконтролируема паника, защото мозъкът ми ми казваше, че ще умра. Тогава осъзнах, че не съм цяла и открих какво е пост-травматичен стрес. Кошмарите, паниката, чувствителността към шумовете, агресивността, вината, че съм жива", признава жената.
Катрин напуска работа. Способна е да се изразява само чрез рисунки, разказва атентатите в комикси. Десетки жертви на тероризъм, основно деца, започват да се припознават в историите й.
"Оказа се, че децата, преживели шок, използват рисунките ми, за да покажат на родителите си защо не се чувстват добре. Така избягват да дават обяснения, с рисунките става по-лесно", казва оцелялата.
За Катрин тази седмица е изпитание. Спомня си точно какво е правила преди 20 години, когато разбира за атентатите от 11 септември 2001 г.. От шока от телевизионните кадри е спряла да плаче заради невзетия си изпит за шофьорска книжка, но не е знаела, че и тя някога ще е жертва на тероризъм.
"Не спирам да мисля за жертвите от 11 септември. Много е силна връзката ни, нищо, че не се познаваме. Знаем какво е да си минал през атентат. Знаем какво е пост-травматичен стрес. Заедно сме в мислите си", обяснява тя.
Катрин не е сигурна, че ще успее да издържи целия процес в съдебната зала в Париж. Тя просто не прави планове от 6 години насам.
