Първата мисъл на цигуларя Васко Василев, когато се събуди сутрин е „Къде ми е цигулката“. Това сподели той при срещата си с кореспондента на bTV в Лондон Васил Христов. Последната му мисъл преди сън отново е за музика.
„Ние музикантите работим вечер. Почти всяка вечер аз свиря, така че съм все още с музика. Но мисълта мие също къде заминавам на другия ден, дали имам да хващам самолет в 5 сутринта.“
Васко Василев е един от най-известните цигулари в света. Топлината на музиката, която извлича от струните на любимата си цигулка е несравнима. Но много малко хора се замислят, какво се крие зад усмивката и успеха.
„Някой го беше казал - май един Джеймс Бонд. Един процент късмет и 99 работа. Но то без единия процент - не може!“
Свири на цигулка от 4 годишен, а на 5 вече го прави пред публика. На 7 е солист на Българския камерен оркестър в зала България, а на 9 записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската Филхармония. На 10 заминава да учи цигулка в Мисква, след като не се осъществява идеята на Людмила Живкова да учи в Съединените Щати.
„Аз мисля, че както казват в България - роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет. Тоест, това идва от рождението от моите прекрасни родители, които без тях никога нямаше да мога да стана музикант, цигулар. Людмила Живкова, която ми помогна и Георги Йорданов, да замина за Москва, след което да пристигна в Лондон и да стана част от този прекрасен театър в кралската опера. Прекалено много неща са - много късмет.“
През 1994 г. става първия и най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон, с който редовно свири и като солист.
Световната пандемия промени много от живота на артистите по цял свят, но световните сцени се връщат към обичайният си живот. Последния месец Васко Всилев свири в Лондон за балета ,,Като гореща вода за шоколад", чиято музика аранжира, а лондонската публика възторжено аплодира.
„Нищо не може да ме спре. Даже локдаун. Ние правихме видеа, свирехме, но сега пак сме обратно в нормално темпо на живот. Днес е последния концерт тук, в кралската опера. Утре заминавам за Токио за 6 дни с три концерта, след което се прибирам в България, концерт на 30 във Варна.“
Репетициите за трите големи летни концерта се случват в Кралската опера. А оркестрантите нямат търпение да се срещнат с българската публика.
Когато денят ти започва и завършва с цигулката, няма как да не се запита човек дали тя е най-скъпото нещо, което притежава един музикант.
„Не, приятелите си. Те са най-скъпото, но като материално нещо е цигулката.
И приятелите и цигулката ще се срещнат под българско небе.
