Иво Христов има рядко заболяване, но и дар от Бог - ръката на писател! Той е на 17 години, а вече издава седмата си книга. "Портиерът към ада" е нейното заглавие.
„Разказва се за едно момче, което е гневно на живота. Той няма пари. Един вид е беден и отблъснат от хората. Влюбен е в едно момиче, но то не му обръща абсолютно никакво внимание и той прибягва до по-сериозни мерки. Започва да я следи, иска да общува с нея. Но си мисли, че е по-нисък клас човек от другите. Всъщност тя си има приятел, той е богат. И накрая се случва нещо, което не е планирано. Случва се нещо лошо всъщност, но ще оставим читателите да разберат какво е”, разказа младият писател Иво.
Той бе категоричен, че не е гневен на живота.
„Даже съм щастлив. Просто имаше някои моменти, бяха преди години, когато нищо не беше наред. Изследванията не бяха наред, нямах приятели, общувах с малко хора. Бях отблъснат заради това един вид, че съм различен и този герой също олицетворява мен и част от моите мисли. Но вярвам, че истинските приятели тепърва предстоят”, сподели Иво.
Преди пет години един февруарски ден Иво усеща неразположение. Със семейството му отиват болницата а диагнозата се оказва страшна. След три е в операционната, премахнат е първият от множество тумори.
„Буквално думите на докторите бяха: "Ние не можем да помогнем, търсете спасение някъде другаде". Няма да забравя как си тръгнахме от болницата, плачейки с думите, които бяха прогнозирани от докторите "Остават ви две седмици живот”, спомня си майката на Иво – Милена.
През изминалите пет години Иво изкарва четири мозъчни операции.
„От една такава операция, той загуби слуха в дясното ухо. От една такава операция му остана пареза в левия крак”, сподели още Милена.
Иво страда от рядката болест неврофиброматоза, при която се образуват множество тумори в областта на гръбначните и мозъчните нерви.
„Туморите с течение на времето някои растат, някои са в застой. От последния преглед ни казаха, че по гръбнака туморите, които там са открити, са немалък брой. Сега началото на юни месец отново пътуваме за Германия, където ще се прави ЯМР и на глава. С болка казвам, че туморите, които са там, са два, плашещи, защото този от лявата страна застрашава да му вземе слуха напълно и завинаги. Има още един в малкия мозък. Поне за тях са ни казали, че трябва да се наблюдават стриктно, тъй като проявяват тенденция към растеж. Предстои ни имунотерапия, в момента сме на метадонова терапия. Просто какво да кажа – борба за живот”, каза майката на Иво.
Според статистика в интернет заболяването е най-активно до 18-годишна възраст, докогато човешкият организъм се развива най-бързо, добави още тя.
„Самата аз не мога да потвърдя дали това твърдение е вярно, тъй като той след броени месеци, след два месеца ще стане на 18. Искрено се надявам да е така, дай Боже туморите да спрат да растат. Много често, когато си говорим, той казва "Мамо, имам ги, те не пречат, стига да не растат, да не правят разсейки. Доброкачествени са, мечтая си в даден момент болестта да затихне”, обясни Милена.
Един контролен преглед в Хановер им струва пет хиляди евро... За да успяват да поддържат лечението му, всички участват.
„Хората даряват, купуват от моите сувенири. Казват, че няма да се уморят да купуват красивото и да се радват на красивото. А пък дъщеря ми - тя е човекът зад кампанията, организаторът. Съпругът ми - той е човекът с документите. Ивчо е боецът в семейството, писателят, вдъхновителят. Аз съм майката. Майката, която е на разположение 24 часа в денонощието. Казвам, че в този живот всеки има мисия. Така мисля. Така е редно. Всеки да е с някаква мисия в този свят. Моята е да съм майка”, заяви Милена.
Майка му винаги е и първият му читател.
„Докато в първата си книга той разказваше за отрязани ръце и крака, за кръв, за трупове, той каза специално за тази книга вече усещам светлинка в тунела, защото писането му става по-ведро. Усещам го как започва да се ориентира към истинските истории, а хорърът остава на заден план”, обясни тя.
„Просто се надявам, че един ден ще открия моето момиче, животът ще се оправи и един ден ще бъда здрав. Затова сега искам да пиша повече за живота като цяло, за любовта и затова как тя променя хора. Дори нещо да е неизбежно, просто трябва да се обичаме и това наистина е светлината в живота ни. Затова и книгите се променят. Аз се променям с годините и старая се да гледам по-ведро на живота. Тъй като има хора, които са по-зле от мен, има хора, които са в по-лошо състояние от моето. Аз съм щастлив, че имам подкрепата на моето семейство и затова, че има толкова хора, които ме подкрепят, това е най-важното”, каза Иво.
Талантът му го е спасил не финансово, а душевно. И най-пагубното за една майка е детето й да се откаже да следва мечтите си.
„На последната книга го накарах да ми напише: "С обич за мама и обещавам да не спра да пиша", тъй като има моменти, в които казва: "Не искам да пиша, отказвам се, мен хората ме четат от съжаление, кой съм аз? Не мога да пиша!" и аз тогава съм много гневна, защото знам, че това не е така”, обясни Милена.
„Не искам да бъда различен, погледнато от лоша гледна точка. Не искам да съм болното момче, просто понякога имам нужда от помощ, когато се налагат прегледи и интервенции или нещо друго. В повечето случаи се старая да бъда писателят, силното момче. Хората да гледат на мен като човек, който успява, не като човек, който продължава да затъва и който е болен, който е на прага на смъртта. Аз се чувствам добре и съм щастлив, че имам възможността да се срещам с толкова хора, да се запознавам с други хора и те да ме подкрепят. Ще има и хубави моменти, наистина трудно е, но добрите моменти са повече от лошите”, уверено каза младият писател Иво Христов.
Премиерата на "Портиерът към ада" е на 16 май в столичен клуб.
