Тази седмица, за съжаление, видяхме как за две минути могат да приключат хиляди човешки животи. Видяхме и как изглежда солидарността и грижата за оцелелите - откритите и тези, които може би още чакат своето спасение.

Първите български екипи спасители, помагали в Турция, се прибраха в България. Те кацнаха на летище Враждебна, където бяха посрещнати с аплодисменти.

След шест дни в търсене и спасяване на хора под тоновете бетон първите българи, оказали помощ на Турция, се отправиха на полет към дома. На борда на Спартана бяха и специалните пратеници на bTV Бесте Сабри и операторът Огнян Кръстев.

„Преди броени минути със спасителните екипи от България потеглихме към летище София“, обяснява колегата Бести Сабри.

След безсънни нощи, изтощени, но и удовлетворени българските спасителни екипи отлетяха от град Адана към София. Минути след 19 часа първите спасители от България стъпиха на родна земя. Посрещнахме ги с аплодисменти, и с питка със сол и мед.

„Живи и здрави сме. Пожелаваме и успех на нашите момчета, които продължават там да работят. Нашата смяна и пожарникарите, които са на другите места, стискам им палци да намират живи хора“, казва Стефан Георгиев.
Гледката на място била смразяваща, разказват българите - повече катафалки отколкото линейки. Градове, сринати до основи.

Ако има Ад на земята, това беше Турция земетресенията, обяснява друг мъж. Сякаш от игрален филм, а не от реалността.

„Такова нещо човек не предполага, че може да види в живота, гледаш го по филмите, но на живо никога не си предполагал, че може да го видиш“, казва още Стефан.

Миризмата и мъката на хората със сигурност не може да се усети по телевизията, разказва друг мъж, бил на спасителна мисия в съседна Турция. 

„Най-тъжно е за хората там. За мен те са истинските герои, които се опитват да изровят близките си – били са хлебари, шофьори. Не мога да ви опиша когато спират всички машини и се опитват да чуят вик и може би 1000-2000 души замръзват на място“, споделя и Тервел Тотев.

Служителите от Планинската спасителна служба към БЧК са извадили от руините най-малко трима оцелели – дете на 4 г., жена и възрастен мъж. Продължават да са все така скромни на фона на невероятните усилия, които хвърлиха в мисията си да спасяват.

„Успяхме да се съхраним, да се запазим, да бъдем здрави и да съхраним кучетата – те са героите, всеки един е герой, всички хора, които участваха в бедствието – всеки един е герои, дори хората, които подаваха вода и хляб, те също са герои“, обяснява Любчо Джолев.

Всички работят в екип – и хората и четириногите спасители – Норд, Берго, Макс, Нико и Хера. Кучетата са специално обучени да откриват живи хора.

„Кучетата като надушат, че има признак на живот, започват да копаят, да се въртят да издават сигнал е, да ни гледат и да искат съдействие. За нас е изумително, че кучетата показаха, че има живи хора и те бяха спасени“, казва Любчо.

На втория ден решават да пътуват към Хатай, където разрушенията са огромни.

„Това е едно от местата, които е пострадала най-много. Там ситуацията е апокалисис. Не знам как да я опиша – едномилионнен град, който е сринат със земята“, разказва още мъжът.

Водач на единственото женско куче Хера е Благой.

„Хера намери пет човека живи. Подаде индикация и на друг много тежък район - почти целият квартал беше сринат до основи. Спря се на едно място, започна да рови, подаде сигнал с лая си. На другия ден разбрахме, че там е открито цяло семейство - пет души живи“, казва Любчо.

„В цялата тази трагедия, мъка и ужас, който го виждаш има искрица щастие в тях, може би това ги крепи“, казва Благой.

Екипажите на ВВС успяха да изпълнят осем полета до Турция, разказва ни от пилотската кабина - Лазарин Лазаров.

„Основната дейност е от доброволците и от спасителите, които са на място. Ние си вършим нашата работа, това за което сме се обучавали. Основните герои са спасителите на терен“, обяснява Лазарин Лазаров.

Екипите от Аварийното звено на Столичната община  от търсеха оцелели с дронове, термо камера, носилки и алпийско оборудване за спасяване на хора.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/deca-izpratiha-parite-ot-kasichkite-si-na-stradashtite-v-turcija.html

„Само на едно от местата, където сме помагали след нас откриха човек жив. Емоцията на хората около нас – гледат ни в очите и се молят да им помогнем“, обяснява Стефан.

Тепърва ще се правят равносметки, но всички споделят, че човек е безсилен пред силата на природата.