Пренасяме се в годините на Възраждането, когато вярата е била не само спасение, но и политика. В следващите минути ще ви разкажем за първите преводи на Библията на новобългарски език. Колко са били важни за нашите предци тези свещени книги? Защо евангелските текстове са първата ни декларация за независимост?
Тази карта ни показва Балканския полуостров в началото на XIX век. Държава България все още няма, а духовенството ни е подчинено на гръцките владики. Именно тогава се появяват и първите ни библейски преводи.
Защо е било важно за нашите възрожденци да имаме Библия на разбираем български език?
Росен Петков – колекционер и изследовател на книгата като артефакт: Библията е свързана със стремежа ни за църковна самостоятелност-независимост, а оттам и Националноосвободителната борба.
Колко е било трудно да се преведе и издаде Библия в онези времена?
Ние е трябвало да имаме благоволението на Цариградската Патриаршия, когато се прави някакъв превод. Когато се появяват някакви печатници XIX век, голяма част от тях не са разполагали с Кирилски шрифтове.
Колко е било скъпо да се издаде Библия?
Изданията на тези книги е било сравнително скъпо, защото те са се издавали на конопената или ръчно пресована хартия. Често пъти те са подвързвани с мокавени или дървени корици, облицовани са със кожа.
Първата ни библейска книга е „Неделникът“ на Софроний Врачански. Той представлява сборник с притчи и поучения, които се четат в ден на служба. За цялостна Библия е все още смело да се говори.
„Това е една мощна книга с ксилографии вътре, изключително оформена. Тиражът е бил около хиляда броя като печатането е било доста трудно, то е траело почти година, завършено е през ноември 1806 година като накрая парите не стигат, Софроний търси още пари от спомоществуватели“, разказа Росен Петков.
В продължение на целия XIX век се появяват още няколко важни свещени книги на новобългарски. През 1824 г. се издава „Псалтирът“, който е първото богато илюстровано издание. Скоро след това и „Четвероевангелието“ на Петър Сапунов. Първото издание на Нов завет се появява през 1840 г., дело е на Неофит Рилски и е посрещнато със скандал.
„Отпечатани са някои части, които биват забранени. Изведнъж излиза заповед на Цариградската патриаршия те да бъдат изгорени. Въпреки че Търновският митрополит ги е прегледал. Сега, доколко ги е прегледал е друг въпрос“, обясни колекционерът.
„Цариградската Библия“ е първото книжно тяло на новобългарски, събиращо Стария и Новия завет. Дело е на д-р Албърт Лонг, Илайъс Ригс, Константин Фотинов, Христодул Костович и Петко Славейков.
„Както казват Славейков и Вазов, тя застопорява нормите на българския език.
Тя има много голямо значение, тя не напразно е издадена 1971 г., това е годината, в която нашата Църква получава независимост. През 1874 г. се появява веднага второ издание и след това се появяват множество последвали издания. Било е чест за всяко семейство да има такава Библия и тези от нашите сънародници, които са можели да четат, с много голямо чувство и трепет са чели текстове, защото Библията има много поучения, има много притчи“, добави Росен Петков
Дори и да не могат да я прочетат, българите са държали да притежават Библията. Тя е била символ на вяра, но и път към независим духовен живот.
