Отбелязваме Лазаровден. Свети Лазар е бил ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта си той е възкресен, а чудото предизвиква негодувание и така става повод за смъртната присъда на Исус Христос. Повече разказва отец Илиян Алексиев в поредицата на Петър Антонов за дните до Великден - "Истории за духа".
„Първият ден е Лазаровден. Той не е толкова свързан със Страстната седмица. Да кажем своеобразно начало. Христос е извън пределите на Йерусалим, още не е навлязъл в онези дни, в които ще бъде преследван, осъден и разпнат и е близо до едно градче, където няма семейство, има близки - негови приятели Марта, Мария и Лазар. Много пъти тоя цяла при тях вършила дори известни чудеса в това място и той бил познат там. Понеже бил недалеч от мястото. Получава известие, че неговият приятел Лазар е мъртъв.
Той заедно с апостолите, описано много хубаво в евангелския текст, решават да отидат до мястото, където е бил положен и минават още два дни. Затова ще се срещнем названието на Лазар Четверодневни или Четиридневният Лазар. т.е. минали са четири дни вече от смъртта му. След като се стига до гроба на Лазар - виждаме едно друго нещо, което не сме срещали никъде в евангелието. Това е спасителят да плаче. Някой казват, че това е неговата човешка природа у богочовека Иисус, който поради любовта си към Лазар рони сълзи, тоест белег, че той по нищо не се различава от всеки един от нас. И именно това е едно от основанията да смятаме, че той точно тази човешка природа грехопаднала, нашата човешка природа, приковава на кръста и я побеждава не като Бог, а като човек.
Без да си помага като Бог. Това по-скоро е време за вътрешен размисъл. Богослужението не протича толкова пищно. Имаме божествена света литургия и имаме обаче утренно богослужение, което е с по- обикновен характер. Не е толкова тържествен. Обръщайки внимание на това, което църквата вътре побелява в тези четива за това, което се е случило по-скоро дава възможност за всеки един от нас, след като присъства на богослужението да се прибере тихо някъде и да влезе и да размисля в тези дни върху себе си, върху собственото си спасение и изобщо върху надеждата и той някой ден както Лазар да бъде призован към живот само че в живот вечен“, казва отец Илиян.
