Убиецът на Распутин, мистерии около Сталин, крахът на една империя. За това и много повече разказва книгата "Тайните на Кремъл". Авторът ѝ, френският журналист Бернар Льоконт, разказа пред bTV какво е да интервюираш Горбачов и какво все още крие Кремъл.
Те са едни от най-влиятелните фигури в световната история. Опитите за покушение срещу тях са стотици. Властта им не може да съществува без страх, а управлението им без своята крепост.
„Кремъл е една мистерия. Пространство на тайни, на история, място на изключителна власт. Нещо като Забранения град в Пекин или Ватикана, или дори Белия дом“, казва Бернар Льоконт – журналист и историк.
Той е дългогодишен редактор на „Фигаро“. Специализира се в областта на тоталитарните режими. В България набира популярност с книгата си "Тайните на Кремъл". Какво не се променя през всичките периоди на руската власт, има ли Кремълски синдром?
„Това, което не се променя в Русия, въпреки историческото развитие, е следното. При Октомврийската революция имаме еднолична власт и политическа полиция. Властта в лицето на Ленин, нейната бухалка в лицето на ЧК. Днес по същия начин едноличната власт е в лицето на Путин, а политическата полиция е ФСБ. Системата е същата, но да не забравяме, че в цялата тази история има един огромен разлив, има Сталин, Гулаг, Студена война, за да се стигне до краха на Съветския съюз и падането на Берлинската стена. Така че това не е еднообразна история, тя е изпълнена с разриви, но началото прилича на края“, казва Бенрнар Льокон.
Той е от журналистите, работили на най-ключовите места за Студената война.
„Бил съм много пъти в Кремъл. Ходил съм като турист в църквата на Кремъл, която е прекрасна. Като журналист, в продължение на 30 години, работех като кореспондент на "Експрес" в Москва и често посещавах Кремъл. В началото видях необятно пространство. Кремъл е огромен. Имаше места, които като журналист не можех да видя. Много се интересувам от края на Комунизма. Живял съм в Москва, имах жилище там. Познавах хората и ситуацията.
В книгата разкривам малко познати моменти като например срещата между Горбачов и Папа Павел II във Ватикана 3 седмици след падането на Берлинската стена. Това се случва на 01.09.1989 г. Ето това е необикновено събитие“, обясни историкът и журналист.
През годините Кремъл и „Червеният площад“ са обект на огромен публичен интерес. Днешната обстановка обаче не позволява свободен и спокоен достъп. Пази ли тайни Кремъл, 105 години след като се превръща в дворец на руската власт?
„Днес Кремъл не крие кой знае какво, защото много историци се посветиха на това място през годините и в момента на падането на Съветския съюз. По времето на Горбачов и гласността паднаха много завеси и се разкриха пазени тайни. Горбачов каза, че трябва да се отвори бяла страница за историята“, казва Бернар Льоконт.
Михаил Горбачов дава ново, непознато лице на Русия за световната общественост. Името му се превръща в синоним на гласност, преустройство, промяна. Може би няма журналист, работил по време на Студената война, който да не иска интервю от него. Един от хората, получили тази възможност е и Бернар Льоконт.
Интерюирал съм го много пъти. Единият беше веднага след като напусна управлението на страната. Посрещна ме в своята фондация, когато пишеше своята биография. Ще използвам дума, която никога не съм използвал в живота си, която никой журналист не бива да използва. Михаил Сергеевич Горбачов беше симпатяга. Знаем, че политиците не са симпатични. През 1985 г. в Москва той смени досегашните стари функционери, които бяха далеч от народа, които не слушаха никого, не приемаха журналисти. И изведнъж се появи по-отворен човек, с когото може да се общува“, спомня си френският журналист.
Завой към началото. Така Бернар Льоконт определя настоящето на Кремъл и властта, затворила се там.
„Горбачов не отвори вратите на Кремъл за света, към този момент това беше домът на съветската власт. Но това, което направи, е, че позволи на хората в и извън Съветския съюз да разберат по-добре какво се случва. Той отвори своята страна за света. В настоящата обстановка обаче не можем да знаем какво се случва там. Нито руснаците, нито руската управленска класа знаят какво е зад стените на Кремъл, докато там е Путин. В момента е една кула, в която е твърде сложно да влезеш“, смята Льоконт.
Страниците на историята неизбежно излизат зад портите на Кремъл. А най-голямата тайна зад тях е - може ли руската политическа върхушка да напусне тази крепост на еднолична власт.
